Автомобил на лизинг с право на данъчен кредит, ползван на 75% в дейността на фирмата

Във въпроса липсва информация относно вида на лизинговия договор и как той се класифицира за целите на ЗДДС, а това е от съществено значение за определяне правото на приспадане на данъчен кредит. Хипотезите най-общо са две. В първата хипотеза лизинговият договор е приравнен на доставка на стока съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Ако условията на тази разпоредба не са изпълнени, лизинговият договор се третира за целите на ЗДДС като доставка на услуга.
 
Ако лизинговият договор е приравнен на доставка на стока, за доставката е приложимо ограничението за приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и право на данъчен кредит възниква само ако автомобилът не е лек съгласно §1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Ако ограничението по чл. 70 от закона не е приложимо, на основание чл. 71б от ЗДДС, когато стока – дълготраен актив, ще се използва едновременно както за извършване на независима икономическа дейност, така и за лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност, възниква право на приспадане на данъчен кредит само за частта от начисления данък, съответстваща на използването на автомобила за независима икономическа дейност. Размерът на подлежащия на приспадане данъчен кредит при придобиването на стоката се определя като се приложи пропорция на очакваното му използване за независима икономическа дейност спрямо общото му използване – т.е. при придобиване на актива размерът на данъчния кредит с право на приспадане се определя съобразно преценката на данъчно задълженото лице за предполагаемия начин на използване на актива към този момент. Ако в следваща година пропорцията се промени, размерът на ползвания данъчен кредит подлежи на корекция по чл. 79а от ЗДДС.
 
Ако лизинговият договор не е приравнен на доставка на стока, т.е. за целите на ЗДДС се третира като доставка на услуга – наем на автомобил, ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не се прилага и за доставката възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на закона, включително и ако автомобилът е лек. В този случай разпоредбата на 71б не се прилага, тъй като не е налице дълготраен актив. Съгласно чл. 73б от закона за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата за независима икономическа дейност и за негови лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност. Пропорцията за определяне размера на ползвания данъчен кредит на това основание е окончателна и при промяната ѝ не се извършва корекция. Прилагането на разпоредбата на чл. 73б от закона е право на данъчно задълженото лице, от което то може и да не се възползва и съответно да ползва данъчен кредит за пълната стойност на начисления данък. В този случай личното ползване на услугата е приравнено на възмездна доставка, за която се начислява данък по общия ред на закона.
 
За целите на ЗКПО счетоводните разходи, възникнали по повод собствени, наети или предоставени за ползване активи, които се използват както за целите на дейността, така и за лични нужди, се облагат алтернативно с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, ако данъчно задълженото лице е направило съответния избор в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната данъчна година. Когато смесеното ползване е свързано с превозно средство съотношението между личната и служебната употреба се определя по един от трите начина, посочени в чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО, а именно на база изминати километри, на база време или предефинирана пропорция 50:50. Следователно избраната пропорция 75%/ 25% не може да бъде използвана, освен ако не може да бъде доказана по един от двата начина – на база време или на база изминати километри. За целите на документалната обоснованост на разходите и съгласно чл. 10, ал. 6, изречение последно може да не бъде издаван пътен лист или друг подобен документ само ако разходите са обложени с данък върху разходите и данъчната основа се определя съгласно съотношението 50:50. Независимо от разпоредбата в ЗКПО, ако за доставката се ползва данъчен кредит по ЗДДС, следва да са налице доказателства, че стоката или услугата се ползва за извършване на облагаеми доставки или доставки с право на данъчен кредит. Въпреки че в ЗДДС липсва изрично изискване, би следвало и за целите на този закон да се прилага същата пропорция, тъй като се предполага, че тя отразява действителния модел за използване на актива.
 
Когато счетоводните разходи, свързани със смесено потребление на активи и/или персонал са облагаеми с данък върху разходите, считаме че не е особено удачно те да бъдат разделяни още при възникването им, тъй като окончателната пропорция се определя на годишна база и в края на годината биха могли да се появят несъответствия. Наред с това и съгласно §1, т. 83 от ДР на ЗКПО при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура се взема разхода за данъчни, а не разхода за счетоводни амортизации.

С уважение:

Още за данъчен кредит:

Нормативна рамка

ЗДДС

ЗКПО