Отразяване на банкови такси без формиране на счетоводна и данъчна загуба за фирма без приходи

Съгласно общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти „разход” е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала. Разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има намаление на бъдещите икономически изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Признаването на разходите се извършва едновременно с признаването на увеличението на пасива или намалението на актива. Разход се признава в отчета за приходите и разходите, когато разходът не е свързан с бъдещи икономически изгоди или когато бъдещите икономически изгоди не отговарят или престанат да отговарят на изискванията за признаване в баланса като актив. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (нов, в сила от 01.01.2016 г.) представяните във финансовите отчети позиции се признават и оценяват в съответствие със принципа на начисляването, който предвижда ефектите от сделки и други събития да се признават в момента на тяхното възникване и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Таксите за поддръжка на банкови сметки отговарят на определението за счетоводен разход, който, при спазване на принципа за текущо начисляване, следва да се признава в периода, за който се отнася. Отчитането на тези такси като текущ разход в следващ отчетен период, в който предприятието има дейност и реализира приходи, под предлог спазване на принципа за съпоставимост на приходи и разходи, е неправилно, тъй като банковите такси не са пряко обвързани с бъдещи икономически изгоди и в случая принципът е неприложим. Допустимо е банковите такси да се отчитат като разход за бъдещ период само тогава, когато са предплатени в текущия период и се отнасят за бъдещи периоди, но само до размера на предплатената част. Тези предплатени разходи за банкови такси съответно се признават като текущ разход в следващите отчетни периоди, за които те се отнасят, отново без да бъдат обвързвани с наличието на приходи. Счетоводното отчитане на банковите такси по друг начин би било некоректно и в нарушение на изискванията, заложени в счетоводното законодателство. Отчетеният счетоводен разход за банкови такси в период, различен от периода, за който тези такси се отнасят би бил данъчно непризнат на основание чл. 77 от ЗКПО като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство.

Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО формуляр 1010а се подава от данъчно задължени лица, които за данъчния период не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство, както е посочено в част ІІІ на декларацията. Видно от текста, за подаването на този формуляр е необходимо двете условия да са изпълнени кумулативно – предприятието не само да не е извършвало дейност, но и да не е отчело счетоводни приходи или разходи, без значение от техния размер. Когато за данъчната година е отчетен счетоводен разход дори и в минимален размер се подава стандартният формуляр на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010), независимо от това, че тези счетоводни разходи ще формират малка по размер данъчна загуба.

Ако по някаква причина непременно трябва да се подаде образец 1010а на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО това е възможно и не би довело до негативни последици за предприятието, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на санкция подлежи само данъчно задължено лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, които водят до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. В случая разходите за банкови такси формират данъчна загуба, която не води нито до определяне на дължимия данък в по-малък размер, нито до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Дори и ако общият обем на разходите за годината е над 500 лв. и ще даде отражение в годишните финансови отчети, които се изготвят в „хиляди лева”, това не би следвало да е проблем. Следва да се има предвид обаче, че ако бъде възприет този подход, въпросните счетоводни разходи ще бъдат непризнати за данъчни цели, тъй като не съществува механизъм в ЗКПО, съгласно който те да бъдат включени в данъчния финансов резултат за следващ данъчен период.

Задължението на предприятията да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си се основава на разпоредбите на чл. 20 от Закона за статистиката. Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните се определят със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка календарна година. Вече няколко години подред тази заповед предвижда икономически неактивните предприятия вместо празен комплект отчети да подават декларация по утвърден образец. В нея предприятието следва да декларира, че за съответната година не е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство, независимо от техния размер. Следователно, ако през съответната година предприятието е отчело дори и минимален счетоводен разход, подаването на декларация за неактивност би било нарушение на разпоредбата и невярно декларирана информация, дори и когато отчетеният счетоводен разход е в общ размер под 500 лв. и ще намери отражение в справките на годишния отчет за дейността със стойност нула, тъй като те се изготвят в мерна единица „хиляди лева”. В този случай следва да се подаде стандартният комплект на годишния отчет за дейността за нефинансовите предприятия, съставящи баланс, в който да се попълнят само онези справки, в които има данни в хиляди лева. Когато отчетът се подава по електронен път чрез Информационна система „Бизнес статистика” за да бъде приет не е непременно необходимо попълването на справки „Счетоводен баланс” и „Отчет за приходите и разходите”. Ако в тези справки всички стойности са нула те не следва да бъдат валидирани. Освен попълване на „Справка за предприятието” е достатъчно да е попълнена поне една от останалите справки, в която за текущата година да е посочена поне една стойност, която е различна от нула. При приключване на отчета системата ще визуализира предупреждения за несъответствия в някои справки, но тези предупреждения имат само информативен характер и не са пречка за неговото приключване и успешно подаване.

Настоящото изложение третира материята на базата на действащата към м. ноември 2016 г. нормативна уредба и формулярите на годишната данъчна декларация и декларацията за неактивност, касещи годишната отчетност и данъчното облагане за годините до 2015 г. включително. Промените в счетоводното и данъчното законодателство за 2017 г., които към момента са внесени за обсъждане в Народното събрание, предвиждат изменение в Закона за счетоводството, което се очаква да спомогне за изчистване на съществуващата в момента несъгласуваност между отделните нормативни актове относно този проблем. Приемането на изрична дефиниция за „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ би могло да предложи основата за единен нормативен подход при третирането на предприятията, неизвършващи дейност и съответно да допринесе за облекчаване на техните задължения. В този контекст бихме могли да очакваме някои положителни промени във формулярите, подавани от предприятията без дейност във връзка с отчетността за 2016 г.