Отписване на несъбрани стари вземания от училище

Нека да разгледаме въпроса с обезценката и отписванията на вземанията от счетоводна, данъчна и правна гледна точка.

 

От правна гледна точка

 

В чл. 110 от Закона за задълженията и договорите е определена давността, с която и предприятията, и данъчните органи се съобразяват: „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок." Това означава, че с изтичането на регламентирания период от време, ако кредиторът предяви съдебен иск за дължимото, длъжникът може да се позове на изтеклата погасителна давност. В този случай съдът ще отхвърли иска на кредитора поради изтеклата давност.

 

В чл. 111 от ЗЗД са уредени специални правила за кратка тригодишна давност, но презюмираме, че не са приложими за Вашия конкретен въпрос.

 

Наред с това, давността на вземанията и задълженията може да бъде прекъсвана, подновявана и т.н. Именно заради това предприятията изпращат потвърдителни писма и се съветват с адвокати за правните способи да съберат вземанията си.

 

От счетоводна гледна точка

 

Училището има вземания, които очаква да събере в рамките на уговорения срок с третите страни, до 30 дни, 60 дни, 3 месеца, 1 година. След изтичане на уговорения срок би трябвало да се прецени доколко с предприетите мерки като обаждания, писма, покани и др. може да се постигне събирането на дължимите суми, а след определени срокове да се прибегне и до правни действия.

 

Разбираме от Вашия въпрос, че вземанията са просрочени с години, което означава, че съгласно приложимите счетоводни стандарти би трябвало да сте ги обезценили досега, предполагаемо 100% за несъбраната част от дължимото вземане.

 

Ако сте извършили обезценка, най-вероятно сте взели следната счетоводна операция:

Дт 609 Други разходи – със сумата на обезценките

              Кт 411, ан. с/ка Обезценки – със сумата на обезценките

 

Когато изтекат 5 години от датата, на която вземането е станало дължимо (от датата на фактурата или ако фактурата е уговорено да се плаща до 30/60 дни от издаването ѝ), училището може да отпише несъбраното вземане:

Дт 411 ан. Обезценки

             Кт 411 ан. Име на клиента

 

Разбира се, и по всяко време, без да се чака 5-годишния давностен срок, училището може да отпише несъбраното вземане като несъбираемо:

Дт 609 Други разходи – със сумата на вземането, което се отписва

              Кт 411, ан./ска Име на клиент – със сумата на обезценките

 

От данъчна гледна точка

 

Имате право да отчетете като разход, който е признат за данъчни цели сумата на несъбраното вземане, когато са изминали 5 години от датата, на която вземането е станало дължимо (от датата на фактурата или ако фактурата е уговорено да се плаща до 30/60 дни от издаването ѝ).

 

Тогава на базата на тази счетоводна операция, не трябва да слагате сумата на разхода в увеличение в годишната данъчна декларация, защото са изминали 5-те години, предполагам от написаното, че това е точно конкретният Ваш случай:

Дт 609 Други разходи – със сумата на вземането, което се отписва

              Кт 411, ан./ска Име на клиент – със сумата за отписване

 

Ако случайно преди да изтекат петте години сте взели счетоводна операция за обезценяване или за отписване на (Дт 609/ Кт 411), тогава счетоводно нищо няма да правите през петата година, но понеже във въпросната стара година този счетоводен разход не е бил признат за данъчни цели и е бил даден в увеличение в годишната данъчна декларация, то сега през петата година сумата следва да се запише в намаление в ГДД, а счетоводно да не се прави нищо, освен евентуално отписването (Дт 411 ан. с/ка Обезценка/ Кт 411 ан.с/ка Име на клиент).

 

Източник: ЗКПО, чл. 34 и чл. 35

 

Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

 

Чл. 34. (1) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

.................

 

Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

 

Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

.................

 

Чл. 37. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.

С уважение:

Още за отписване на вземания:

Нормативна рамка

ЗКПО

Закон за задълженията и договорите