Вземания с изтекъл давностен срок - участие в ГДД в намаление или увеличение на финансовия резултат

Преди да пристъпим към разясняване на данъчното третиране на отписване на вземането, следва да поясним какво е счетоводното отчитане на стопанската операция, тъй като на преобразуване по реда на ЗКПО подлежи счетоводния финансов резултат, получен от дейността на предприятието и представен съобразно възприетата счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети – НСС или МСФО. В случая условно приемаме, че възприетата счетоводна база на вашето предприятие е НСС.

Вземанията от клиенти, възникнали по повод осъществените от Вашето предприятие продажби на стоки, продукция и услуги представляват финансов инструмент, а именно финансов актив по смисъла на СС 32 – Финансови инструменти. Имайки предвид, че съгласно точка 1 от СС 32 финансов актив е всеки актив, който представлява договорно право за получаване на парични суми (или друг финансов актив) от друго предприятие, то и възникналото вземане от клиент, по повод направената продажба към него следва да се представя във финансовите отчети, съставени в съответствие с НСС като финансов актив.

Съгласно принципните постановки на СС 32, отписването на финансов инструмент следва да се отчете в съответния отчетен период, като в зависимост от причината за отписване, стандарта дава насоки за коректното представяне на стопанската операция в ГФО. Така например точка 11.5, буква „в” от СС 32 изисква, при отписване на финансовия инструмент поради изтичане срока за реализиране на правата/ уреждане на задълженията (както е във Вашия случай с изтичане на 5-годишния давностен срок), балансовата стойност на финансовия инструмент следва да се представя като текущ финансов разход в отчета за приходите и разходите. В посоченото от Вас счетоводно записване предлагате разхода да бъде отчетен като разход по икономически елемент, който обикновено формира сумата на разходите от оперативна дейност на отчитащото се предприятие.

Нашето виждане по този въпрос, съобразено с изискванията на СС 32 които посочихме по-горе е, че отписването на финансовия инструмент – финансов актив, следва да става за сметка на финансовите разходи и съответно следва да бъде представено като финансов разход в отчета за приходите и разходите. Имайки предвид, че обикновено индивидуалните сметкоплани на предприятията предвиждат финансовите разходи да се отчитат по счетоводни сметка от група 62, то нашият съвет е да се насочите към счетоводна сметка от група 62 (финансови разходи), вместо към възприетата от вас счетоводна сметка от група 60 (разходи по икономически елементи), отчитащи разходите за оперативната дейност на предприятието.

От гледна точка на ЗКПО можем да кажем, че материалният данъчен закон по принцип на признава за данъчни цели счетоводно отчетените разходи от отписване на вземания. В същото време чл. 34, изр. второ от ЗКПО предвижда, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми, по аргумент на противното, биха се признали и за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане, ако е настъпило поне едно от обстоятелствата, изброени в чл. 37 от ЗКПО. Едно от тези обстоятелства, регламентирано в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е изтичането на 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Обръщаме внимание, че давността се определя по силата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Във Вашето питане твърдите, че през текущата година, когато отписвате вземането от съответния клиент, са изминали 5 години от момента на възникване на финансовия актив – вземане от клиенти. Ето защо, след като условието на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (изтичане на 5 години за вземане с пет годишен давностен срок по реда на ЗЗД) е настъпило в годината, през която за счетоводни цели е отчетен разход от отписване на вземането, този разход не подлежи на преобразуване по реда на ЗКПО, тъй като същия е признат и за данъчни цели. Това означава, че сумата на отчетеният разход няма да се включва в ГДД по чл. 92 от ЗКПО като увеличение/ намаление на счетоводния финансов резултат за съответния отчетен период.

Отписване на несъбираеми вземания

ЗКПО