Отказано издаване на касова бележка при покупка от онлайн магазин

В запитването са поставени фактически два въпроса. Първият въпрос е правилно ли и по-точно законосъобразно ли е дружеството - доставчик да отказва да издаде фискална касова бележка, и вторият въпрос - при така стеклите се обстоятелства изпълнени ли са изискванията на чл. 10 от ЗКПО за наличие на документална обоснованост за признаване на разхода за данъчни цели. Тоест при липсата на касова бележка изпълнени ли са изискванията на чл. 10 от ЗКПО за наличие на документална обоснованост на разхода. 
 
В връзка по първият въпрос следва да се има предвид следното. 
 
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обектичрез фискални устройства.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Следователно наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/ 2006 г.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Следва да се отбележи, че най-често използваният начин за заплащане на поръчана стока при доставка от електронен магазин в България е чрез наложен платеж.

По смисъла на §1, т.12 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

Както вече посочих по-горе, видно от легалното определение, наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г.
 
В така описания случай извършваната от дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал.

По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от Интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

Предвид гореизложеното, във Вашият случай доставчикът на резервната част трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането, независимо от начина на предаването на парите от лицензирания пощенски оператор.
 
Както посочих по-горе, начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка. Следователно аргумента на дружеството доставчик на стоката, че получава парите от куриера по банков път, е несъстоятелен в настоящият случай.
 
Все пак, за да бъдем изчерпателни, следва отново да посочим, че в чл. 3 от  Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. изчерпателно са посочени случаите, когато отпада задължението на доставчика на стоки да издаде касова бележка. 
            
Това задължение на доставчика би отпаднало само в случай че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод.

В такава хипотеза не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера. Във Вашия случай, обаче, изрично сте посочили, че става дума за наложен платеж, а не за пощенски паричен превод.

За пълнота на изложението следва да имате предвид, че „пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя /т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ/.
          
В заключение следва да обобщим, че в случая за доставчика на закупената от Вас стока съществува задължение за издаване на касова бележка. 
 
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
 
В този смисъл липсата на касова бележка, когато издаването и е задължително, се явява годно основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели, защото съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели (когато е извършено касово плащане) е притежанието на фискална касова бележка от фискално устройство.
 
Въпросната норма има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е достатъчно основание за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
 
Следователно, ако в хода на ревизионно производство се установи нарушението на горецитираните изисквания (независимо от останалите събрани доказателства по сделката), то с отчетените разходи следва да се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.