Отчитане на ваучери от сайтове за колективно пазаруване

Сайтовете за колективно пазаруване са онлайн платформи, от които потребителите закупуват стоки и услуги. При покупката се издава ваучер, а закупената стока или услуга се получава след представяне на ваучера пред търговеца в рамките на определен срок на валидност. Обичайно след изтичане на този срок ваучерът е невалиден и стоката или услугата не може да бъде получена, а извършеното плащане не се възстановява. Продажбите в сайтовете за колективно пазаруване най-често се извършват от името и за сметка на търговеца, който предоставя стоките или услугите, а сайтът получава възнаграждение за посредническа услуга или за реклама, в зависимост от клаузите по сключения между тях договор. Тези специфики на продажбите чрез онлайн платформи определят и начина на счетоводното им отчитане.
 

На първо място следва да отбележим, че закупуването на ваучер не означава непременно, че той ще бъде използван. По тази причина е необходимо при получаване на отчета за закупените ваучери те да се отчитат не директно на приход, а по разчетна сметка напр. „Клиенти по аванси – ваучери от сайт за колективно пазаруване” и едва след представянето им за ползване да се признае приход. Целесъобразно е ваучерите да се отчитат и по срокове на валидност, тъй като сумите по изтеклите неизползвани ваучъри представляват обезщетение на търговеца за несъстояла се доставка и за тях се признава приход от неустойка, а не приход от продажба. При продажба и представяне за ползване на ваучери за абонаментно обслужване по НСФОМСП е възможно да се отчита и приход за бъдещи периоди – например при ваучер за посещение в зала за фитнес за 2 месеца първият месец на ползване при представяне на ваучера се отчита като текущ приход, а следващият като приход за бъдещ период, който се признава като текущ в месеца на правото за ползването му.
 

Ваучерите се отчитат и приходът се признава в счетоводството на търговеца по пълната стойност на ваучерите, независимо че сайтът за колективно пазаруване превежда по-малка сума след приспадане на собственото си възнаграждение. Стойността на договореното възнаграждение на сайта се признава като разход за външни услуги – посредничество или реклама съгласно сключения договор, за периода, в който той е извършен. 
 

Документирането на продажбите от платформите за колективно пазаруване се осъществява по общите правила на ЗДДС и Закона за счетоводството. Когато получател по доставката и титуляр на ваучера е данъчно задължено лице за доставката търговецът издава фактура по общите правила на чл. 113 от ЗДДС, но тези доставки са рядкост. Обичайно получателите са данъчно незадължени физически лица, към които издаването на фактура не е задължително. За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, регистрираният по ЗДДС доставчик съставя отчет за продажбите по чл. 119 от закона. Нерегистрираните по ЗДДС търговци нямат задължение за издаване на какъвто и да било документ по пози закон и за стопанската операция следва да разполагат само с първичен счетоводен документ на чието основание признават разчета и прихода. За тази цел може да послужи и отчетът на онлайн платформата за извършените продажби на ваучери, ако съдържа реквизитите по по чл. 7 от ЗСч. Разпространената практика за издаване на сборна фактура с получател „Население” е неправилна и не почива на никакви законови разпоредби. Както посочихме и по-горе, фактурата, отчетът за продажбите и/или първичният счетоводен документ се издават за пълната стойност на продадените ваучери, която ще бъде призната като приход в определен момент. За дължимото на сайта възнаграждение, което обичайно се прихваща от дължимото плащане за продадените ваучери сайтът следва да издаде фактура на търговеца. Тази фактура е основание за признаване на разхода за външни услуги.