Отчитане на разходи за бъдещи периоди

Съгласно общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (ДВ бр. 3/2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) „разход” е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала. Разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, т.е. при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. В изпълнение на принципа за съпоставимост СС 1 Представяне на финансови отчети (изм. ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) предвижда възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващи отчетни периоди, да се посочват като разходи за бъдещи периоди (т. 16.21). Самостоятелно определение на разходите за бъдещи периоди намираме в отменения НСС 3 от 1998 г., според което това са разходи на предприятието, извършени през отчетния период, които са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващи отчетни периоди. Видно от текста, концептуално то не се различава съществено от постановката, възприета в действащите Национални счетоводни стандарти, макар и да съдържа някои неточности.
 

Анализът на цитираните определения показва и основните характеристики на този вид разходи. На първо място е необходимо да се подчертае, че за признаването на разход за бъдещ период задължително следва да е налице плащане в текущия период под формата на изходящ поток от икономически изгоди. В общия случай намерението за извършване на разход не е разход и не се признава като такъв, включително и отложен за бъдещ период, а изключенията от това правило са изрично посочени в отделните счетоводни стандарти. Същественото в този случай е, че изходящият поток от икономически изгоди предшества по време входящия поток от изгоди, които предприятието ще ползва от насрещната престация. Не е задължително плащането да е в пари, то може да бъде и в натура, т.е. при бартерни сделки също могат да се отчитат разходи за бъдещи периоди. Тези характеристики на разходите за бъдещи периоди ги доближават до авансовите плащания и често в практиката възникват затруднения при класифициране на дадена стопанска операция като разход за бъдещ период или аванс. Възприета е постановката като разходи за бъдещи периоди да се отчитат изключително периодични плащания и по-конкретно предплатени абонаменти и наеми. В останалите случаи предплатените суми се отчитат като аванси.
 

Разходи за бъдещи периоди е активна балансова счетоводна сметка. За разлика от останалите сметки за разходи тя не се приключва в края на отчетния период и може да остане с дебитно салдо, което показва, че през отчетния период са предплатени разходи, които ще бъдат признати като текущи през следващ отчетен период. Салдото по сметката се посочва в актива на счетоводния баланс, раздел Г „Разходи за бъдещи периоди”.
 

Разходи за бъдещи периоди отчитат и представят във финансовите си отчети само предприятията, прилагащи Националните счетоводни стандарти. Предприятията, прилагащи като счетоводна база международните счетоводни стандарти, не посочват в отчетите си разходи за бъдещи периоди като отделна позиция, а предплатените суми се представят като аванси.

Нормативна рамка:

- НСС Общи разпоредби

Счетоводни сметки: