Отчитане на разходи на нает офис

От въпроса Ви разбираме, че Вашето предприятие има задължение да извърши разходи за ремонт и освежаване на наетия обект /офис/ за собствена сметка. Това означава, че наемът за първата от общо двете години е под формата на размяна на услуги. От една страна наемодателят ви предоставя помещението за ползване за първата година, срещу което вие му предоставяте извършването  на ремонт на същото помещение /офис/. При размяна на услуги (стоки), имаме налице бартер, където се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, коетополучава.
Т.е. вашето предприятие се смята за купувач на наемната услуга и съответно продавач на услугата по извършване на ремонт. Физическото лице от своя страна се смята за купувач на извършения ремонт и съответно продавач на наемната услуга.
След като вашето дружество има всички първични счетоводни документи, от които може недеждно да определи сумата на извършените разходи,то трябва да фактурира услугата на своя наемател, като издаде Сметка за изплатени суми. Затруднение при този бартер на услуги ще създаде задължението на дружеството да удържа дължимия данък и да ‘’изплаща’’ нетното възнагараждение за наем на наемодателя – физическо лице. Тъй като при размяната на услуги стойността на полученото трябва да се равнява на стойността на даденото, то ще се наложи физическото лице да внесе в касата на дружеството дължимия от него данък, а дружеството съобразно сроковете, визирани в ЗДДФЛ, да внесе дължимия данък. За онагледяване на случая, ще дадем следния  пример.
Дружеството наемател е извършило следните разходи през първата година за ползване на помещението, които са за сметка на наема:
- боядисване и мазилка– 600лв.;
- подмяна на фаянс в сервизните помещения - 600лв.
- смяна на дограма - 2300лв.;
- прехвърляне партида на електромера и вода – 100лв.
 ОБЩО  - 3600лв.

Дружеството издава фактура (ако приемем, че дружеството не е регистрирано по ДДС) за извършени ремонтни работи на стойност 3 600лв., които то отчита като текущ счетоводен приход в годината на завършване на услугата. От своя страна физическото лице – наемодател се счита, че е получило наем на стойност 3600 лв. тъй като платецът на наема в лицето на дружеството издава Сметка за изплатени суми, физическото лице не следва да издава документ, съдържащ реквизитите на чл. 7 от Закона за счетоводството, във връзка с получаването на наема.
В попълнената Сметка за изплатени суми дружеството определя облагаемия доход по ред на чл. 31 от ЗДДФЛ, т.е. от 3600 лева приспада 10 % нормативно признати разходи, което означава, че облагаемият доход по тази Сметка за изплатени суми е 3240 лв. (3600  х  10%  = 3600лв.  -  360лв. = 3240лв.).
След това на основание чл.44 от ЗДДФЛ, дружеството – платец на наема изчислява дължимия данък в размер на 10% от определената по реда на чл.31 от ЗДДФЛ данъчна основа, което в настоящия случай означава, че размерът на дължимия авансов данък за доходи от наем е в размер на 324 лв. (10% х 3240 лв. = 324 лв.),
като същият следва да се удържи и внесе по сметка на компетентната ТД на НАП. Тъй като физическото лице – наемодател е получил наема под формата на ремонтни услуги в техния брутен размер (3600лв.), то ще трябва да възстанови на дружеството дължимия данък в размер 324 лв., който дружеството ще трябва да внесе до 10-то число на месеца, следващ месеца през който данъкът е удържан чрез издаването на Сметката за изплатени суми по образец.
Дружеството осчетоводява издадената от него Сметка за изплатени суми като текущ разход за наем в размер на 3600 лв.