Отчитане на продажби на криптовалута и право на данъчен кредит по разходи за добив на криптовалута

При обсъждане на данъчното третиране на доставките, свързани с bitcoin, Консултативния комитет по ДДС единодушно е изразил становище, че за целите на ДДС bitcoin се разглежда като освободена доставка, като това освобождаване по-специално трябва да се прилага за услуги, свързани с уреждането на сделки с bitcoin, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на bitcoin, предоставени от онлайн платформи за обмен.

Продажбата на виртуална валута е освободена доставка, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Чл. 96, ал. 1 от закона  определя, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.  Съгласно ал. 2 от същия член облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

Чл. 96, ал. 3 определя, че доставките на финансови и застрахователни услуги не се включват в облагаемия оборот, ако те не са свързани с основната дейност на лицето. Ако фирмата има за основна дейност търговия с криптовалута, тогава сумата от данъчните основи на финансовите услуги се включват в облагаемия оборот за целите на чл. 96, ал. 1 и при достигане на прага от 50 хил. лева, фирмата трябва да подаде заявление за регистрация в указаните срокове.   

Чл. 42, ал. 3 от ППЗДДС определя, че данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко-продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Законът и правилникът не коментират доставките на криптовалути и така написан чл. 42, ал. 3 от правилника не се отнася до виртуалните валути. В  дело C-264/14, Европейският съд приема, че член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС се отнася и до доставки на услуги състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. Ето защо при определяне на данъчната основа на доставките с виртуална валута, следва да се взема маржа.

След регистрацията по ЗДДС доставките за които няма издадени фактури се отчитат в отчета за извършените продажби, съгласно чл. 119 от закона.
 
При добиването на биткойн е важно да се определи дали съществува пряка връзка между доставената услуга – извършена изчислителна работа и получената насрещна престация под формата на платежни единици биткойн в рамките на правоотношение между доставчик и получател и ако има такава пряка връзка, тогава „добивните“ дейности на биткойн биха могли да се определят като доставка на услуга. Доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта "Освободени доставки и придобивания" от ЗДДС и би била налице облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. В този случай мястото на изпълнени е на услугата ще е на територията на страната предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, тъй като българското дружество получател е данъчно задължено лице.

При условие, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните“ дейности на биткойн биха били извън обхвата на ДДС. В случай че лицата, извършващи дейност по добив (копаене) на криптовалута работят анонимно и на доброволна основа, и за всяка  валидирана трансакция  се генерира определено количество криптовалута, чийто размер не е определен автоматично от системата, а от конкретния наредител на трансакцията, като наредителят не е известен на участниците в тази дейност и същият няма предварителна обвързаност с нито един от тях, тогава няма да съществува правоотношение между доставчик и клиент, в рамките на което се правят насрещни престации, затова добивната дейност на биткойни няма да се третира като доставка на услуга и ще е извън обхвата на ЗДДС.

Правото на данъчен кредит за стоки и услуги, свързани с дейността на лицето зависи от това за какви доставки се използват стоките или услугите. Ако са за облагаемата дейност на лицето, то ще има право на данъчен кредит. Ако обаче лицето извършва освободени доставки, то няма да има право на данъчен кредит за стоките или услугите, включително за компютърните системи и ел. енергията, свързани с освободените доставки.

Що се отнася до счетоводното отчитане на криптовалутата, следва да имате предвид, че Комитета по разяснения на МСФО направи заключение, че притежаваната криптовалута следва да се третира като материален запас (стока), когато е притежавана с цел търгуване или като нематериален актив, когато не се притежава с цел търгуване.  

Отчитането става по реда съответно на МСС 2/ СС 2 Материални запаси  или МСС 38/ СС 38 Нематериални активи.
 
Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойн" не са регулирани от действащото национално законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. 

С уважение:

Нормативна рамка

СС 2

МСС 2

СС 38

МСС 38

ЗДДС

ППЗДДС