Осчетоводяване на закупен монитор и компютърни компоненти

Последващите разходи, свързани с активи, като поддръжка или подобрения, могат да бъдат отчетени като текущи разходи или да се признаят като актив, в зависимост от конкретните факти и обстоятелства.

В практиката често е трудно да се направи разграничение между разходите за поддръжка/ ремонт на актив (текущи разходи) и тези, с които се подобрява активът (капитализиране на разходите и признаването им като актив). А някои разходи са свързани и с двете.

В процеса на експлоатация дълготрайните активи губят част от своите качества. Този процес може да е съпроводен както с технологично, така и с морално остаряване. Това налага да се предприемат действия за своеобразно възстановяване на ефективността чрез извършването на последващи разходи. Същността и характерът на получената изгода, съчетани с икономическите цели, определят начина на счетоводно третиране на тези последващи разходи. Важно е да се отбележи, че този анализ следва да бъде направен в контекста на прага на същественост, разглеждан в два аспекта:
- като счетоводен измерител, приет с цел данъчни съображения за признаване на актив и е част от счетоводната политика на дружеството; (в практиката е разпространен 700 лв.)
- същественост на ниво предприятие – от гледна точка дали погрешното пропускане или погрешното ѝ представяне може да повлияе на вземането на решенията, които потребителите вземат на база на финансовите отчети.

Действащата законодателна материя и по конкретно МСС 16 (респективно НСС 16) определят последващите разходи на дълготраен актив като разходи, които водят до икономическа изгода над първоначално определената стандартна ефективност. Съществено е да се отбележи, че чрез подобренията се “добавя“ ефективност. Някой от признаците за тази “добавена“ ефективност е повишена производителност (над първоначално определената), нова функционалност или удължаване на полезния живот на самия дълготраен актив. Под поддръжка/ ремонт се разбират разходи, които възстановяват ефективността до ниво близко до първоначално определеното при самото признаване на актива като такъв. Т.е. при поддръжката не се наблюдава “добавяне“ на ефективност, а по скоро на възстановяване на изгубени технически качества в резултат на процеса на експлоатация. Ясното разграничение между поддръжка/ ремонт и подобрение определят интерпретирането им от счетоводна гледна точка:
- последващите разходи, които водят до удължаване на полезния живот или увеличаване на първоначално определената стандартна ефективност, се капитализират в стойността на актива.
- последващите разходи, във връзка с текуща поддръжка, ремонт и подмяна на незначителни компоненти и части се признават на текущ разход.

В конкретния случай мониторът и другите подобни компоненти, особено тези, без които един компютър не би могъл да функционира, имат по-скоро характер на текуща поддръжка, защото чрез тях се възстановява ефективността до ниво близко до първоначално определеното при самото признаване на компютъра като актив. В допълнение, обикновено подобни разходи не надхвърлят определеният от ръководството на дружеството праг за признаване на активи. Това налага признаването им като текущи разходи.
 

Завеждане в САП и ДАП на активи по изграждане на ограда и автомивка