Осчетоводяване на неустойка за забавено плащане и издаване на фактура

В търговските взаимоотношения е обичайна практика да се договарят, претендират и изплащат неустойки при неизпълнение на договорни задължения, включително и при просрочие на плащанията. С включването на клауза за неустойка в договора, страните предварително определят размера на обезщетението, което ще се дължи от неизправната страна в случай на определено виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Съгласно разпоредбите на чл. 79 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката не може да бъде намалявана, поради прекомерност по силата на разпоредбата на чл. 309 Търговския закон.

При счетоводното отчитане на получените неустойки в предприятията, чиято счетоводна база са Националните счетоводни стандарти, са приложими разпоредбите на СС 18 „Приходи”. Съгласно част Г, т. 3 от Приложението към СС 18, глоби, неустойки, лихви и други се признават като приход след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. Сумите се отчитат като „Други приходи”. Обръщаме внимание, че получените неустойки не представляват извънреден приход. Обхватът на извънредните статии е силно ограничен и обхваща само сделките и събитията, изрично посочени в СС 8 „Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика” и неустойките за неизпълнение на договорни задължения не са сред тях. С промените в СС 1 „Представяне на финансови отчети” в сила от 01.01.2016 г., извънредните статии в Отчета за приходите и разходите бяха изцяло отменени. За целите на ЗКПО приходът от неустойки по договори с търговски контрагенти е данъчно признат в годината на счетоводното му отчитане и с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за данъчни цели.


За целите на ЗДДС неустойките за неизпълнение на задължения по договор не представляват отделна доставка, а следват данъчния режим на основната доставка - предмет на договора, по силата на който те са дължими. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Следователно, неустойките не се включват в данъчната основа на доставката, която е предмет на договора, във връзка с чието неизпълнение те се дължат. Те не са сред обектите на облагане с данък върху добавената стойност и съответно за тях не се издава фактура. По силата на разпоредбата на чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Документирането на неустойките следва да се извърши с друг подходящ документ, който да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ съгласно разпоредбите на чл. 6 от Закона за счетоводството (нов, в сила от 01.01.2016 г.). Документирането на неустойката може да се извърши още към момента, в който тя е станала изискуема, а именно след настъпване на неизпълнението, което тя обезпечава и без да е непременно необходимо плащането й вече да е осъществено. С други думи, няма пречка да се документира претенцията за заплащане на неустойката, а не фактът на нейното заплащане, още повече че счетоводният приход се признава към момента на възникване на нейната дължимост, а не на ефективното й заплащане.

С уважение:

- СС 1

Вижте СС 8 тук >>>

- СС 18

Вижте СС 18 тук >>>

- ТЗ

Вижте ТЗ тук >>>

Вижте ЗКПО тук >>>

Вижте промените в ЗКПО тук >>>