Определяне на постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС

По първи въпрос:
 
Съгласно определението в § 1, т. 10 от ЗДДС постоянният обект представлява физическо място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Допълнителни уточнения се съдържат и в чл. 11 от регламент за изпълнение 2011/282/ЕС съгласно които „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект (когато е получател на услуга) или съответно да доставя услугите, които престира (когато е доставчик на услуги). Видно от горецитирания текст, регламентът изисква не само наличието на физическо място, от което се извършва дейност и което няма временен характер, а и наличието на достатъчна кадрова и ресурсна обезпеченост, т.е. персонал и активи, които да дават възможност на това място самостоятелно да получава и ползва или съответно на извършва услугите, предмет на доставката. От описаното във въпроса не може да се изведе основателно предположение, че швейцарското дружество разполага с такова образувание на територията на България, което да изпълни гореописаните критерии за „постоянен обект”.
 
По втори въпрос:
 
В сила от 01.01.2020 г. бяха направени промени в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно които прагът от 50 000 лв. за задължителна регистрация при извършване на облагаеми доставки вече важи само за данъчно задължени лица, установени на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 2 и новата ал. 9 на чл. 96 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от закона на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя, освен в случаите, в които възниква задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98 от ЗДДС. Заявлението за регистрация се подава в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем.

От описаното във въпроса изглежда, че доставките, които швейцарското дружество извършва, попадат в определението за ВОП съгласно чл. 13 от ЗДДС и за тези доставки на основание чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя. Следователно, ако швейцарското дружество извършва на територията на страната само доставки, които представляват ВОП, за него не възниква задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
 
Не можем да се ангажираме с категорично мнение дали тези доставки попадат в определението за ВОД, тъй като то следва да се разглежда от гледна точка на данъчния закон на държавата, от която се изпраща стоката. Предвид обаче високата степен на синхронизация на ДДС-законодателствата на държавите членки относно вътреобщностните доставки на стоки това най-вероятно е така.
 
По третия въпрос:
 
Посредническата услуга, която извършва българското дружество, не попада в изключенията, за които са предвидени специални правила съгласно ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката се определя по общия ред, т.е. ако получател е данъчно незадължено лице е приложим чл. 21, ал. 1, а ако услугата се извършва към данъчно задължено лице е в сила разпоредбата на чл 21 ал 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 18, §1, буква „а” от регламент за изпълнение 2011/282/ЕС освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес.
 
Съгласно чл. 18, §3, буква „б” от регламента доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
В конкретния случай швейцарското дружество – получател на услугата, не може да счита установено на територията на Общността, въпреки че разполага с ДДС-номер в Германия и формално не може да се приложи разпоредбата на чл. 18, §1, буква „а” от регламента, освен ако не разполага с постоянен обект в Германия и този постоянен обект може да се счита за получател на услугата. По тази причина е препоръчително да се снабдите с швейцарския данъчен номер на получателя и да направите проверка за валидността му съгласно обичайната търговска практика. С тези доказателства не би следвало да има съмнения, че получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната и за доставката на посредническата услуга не следва да се начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл 21 ал 2 от ЗДДС.

Още за ВОП:

Нормативна рамка

Регламент за изпълнение 2011/282/ЕС

ЗДДС