Определяне на място на изпълнение на услуги и начисляване на ДДС

Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Доставките на трансгранични услуги обикновено са  с място на изпълнение извън територията на страната. Доставките с място на изпълнение извън територията на страната са специален вид необлагаеми доставки, които не попадат в категорията на “освободени доставки” или на “доставки, облагаеми с нулева ставка”. Необлагането на тези доставки от доставчика е регламентирано в чл. 86, ал. 3 от ЗДДС (не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната), във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС (облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка).


Когато получател по доставка на услуга е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За българското дружество в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на ДДС. Доставката е с място на изпълнение извън територията на страната и не попада в кръга на облагаемите доставки съгласно на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС при доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от ЗДДС или Правилника за прилагане на ЗДДС.

В колона 22 на дневника за продажби за съответния данъчен период се попълва данъчна основа на доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка.  Във връзка с чл. 125, ал. 2 от ЗДДС при доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията се подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

Когато получател по доставка на услуга е данъчно задължено лице, установено извън територията на Европейския съюз също се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За българското дружество в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на ДДС. Доставката е с място на изпълнение извън територията на страната и не попада в кръга на облагаемите доставки съгласно на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В дневника за продажби тези доставки се отразяват в колона 23 Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС (доставки, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната). В този случай не се подава VIES-декларация, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.

С уважение:

Нормативна рамка:

Документи:

- VIES - декларация