Обратно начисляване на ДДС за получени юридически услуги в чужбина

По силата на разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при доставка на услуги, по които доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона. За определяне мястото на изпълнение на доставката следва да се преценят както характерът на услугата, така и местоположението на получателя по доставката. Основното правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател е данъчно задължено лице, се съдържа в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугата се предоставя на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото, където той е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Това правило възпроизвежда принципа, че данъчното облагане на доставките следва да се извършва в мястото на тяхното крайно потребление. В изпълнение на този принцип и поради спецификата на някои доставки, за тях са разписани специални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, когато извършваната услуга е свързана с недвижим имот, без значение от местоустановяването на доставчика и/или получателя, мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира недвижимият имот. Буква „а“ на въпросната законова норма конкретизира, че при услуги, свързани с предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот, мястото на изпълнение на услугите също е мястото, където се намира въпросният недвижим имот. Критерият за прилагане на общото правило или специфичната регулация относно определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга е дали тя е свързана с конкретен недвижим имот или не.

В данъчното ни законодателство няма еднозначно определение както за „недвижим имот”, така и за „свързаност с недвижим имот” и често възникват колебания при класифицирането на дадена услуга като свързана или несвързана с недвижим имот, тъй като предвид спецификата на понятията в много случаи те подлежат на относително широко тълкуване. В практиката си Съдът на Европейскя съюз със седалище в Люксембург се придържа към разбирането, че за целите на ДДС-облагането като свързани с недвижими имоти следва да се разглеждат само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с тези имоти. За да е налице достатъчно пряка връзка на дадена услуга с недвижим имот тя следва да произтича от недвижим имот, този имот да представлява неин съставен елемент и да е от основно и съществено значение за доставката й, както и в случаите, когато услугата се предоставя за недвижим имот или е насочена към недвижим имот с цел неговото правно или физическо изменение.

В конкретния случай и тъй като в запитването липсват подробности относно вида на юридическите консултации, които фирмата получава, са възможни две хипотези при определяне мястото на изпълнение на въпросните услуги и съответно относно наличието на задължение на получателя за обратно начисляване на данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Ако получаваните правни услуги са свързани с прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, с учредяването или прехвърлянето на определени участия в недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти, включително и нотариална дейност, както и с изготвянето на договор за покупко-продажба или придобиване на недвижим имот, е налице достатъчно пряка връзка на юридическата услуга с недвижим имот и мястото ѝ на изпълнение ще е там, където се намира въпросният недвижим имот. Тъй като в запитването е посочено, че предстои придобиване на имот в чужбина, мястото на изпълнение на услугата ще бъде извън териториалния обхват на ЗДДС и за получателя не възниква задължение за обратно начисляване на данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Посоченото данъчно третиране е в сила, дори когато основната сделка, водеща до правното изменение по отношение на недвижимия имот, не е осъществена – например, когато в крайна сметка имотът не е закупен.

Ако юридическите услуги представляват консултации относно условията на договор за прехвърляне на недвижими имоти по принцип, относно изпълнението на такъв договор или доказване на съществуването му, както и при изготвяне на рамков или бланков договор за покупко-продажба, т.е. когато юридическите услуги не са конкретно свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху даден недвижим имот, за целите на ДДС-облагането не е налице достатъчно пряка връзка на предоставяната услуга с недвижим имот и мястото на изпълнение се определя по общите правила, разписани в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай, тъй като получателят е данъчно задължено лице, което е установено в България, мястото на изпълнение на услугите е в страната и получателят следва да самоначисли ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, освен ако услугата не е предоставена на негов постоянен обект, който се намира извън страната.

Специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС възпроизвежда изцяло регламента на чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО и в този смисъл правилото за определяне мястото на облагане на доставките, свързани с недвижими имоти е идентично за всички държави членки. С цел осигуряване на еднаквото му прилагане във всички държави членки и съответно еднаквото данъчно третиране на доставките на услуги, свързани с недвижими имоти са предприети промени в Регламент ЕС/282/2011, които влизат в сила от 01.01.2017 г. Промените въвеждат единно определение на понятието „недвижими имоти“, както и критерии за определяне близостта, която се изисква, за да се счита, че съществува връзка на услугите с недвижими имоти. В регламента се съдържа и неизчерпателен списък с примери за сделки, идентифицирани като услуги, свързани с недвижими имоти.

С уважение:

- ЗДДС