Обратно начисляване на ДДС при закупуване на дълготраен актив

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от цитираните законови текстове, по силата на разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Следователно, в конкретния случай е налице вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 84 от закона за получателя по доставката възниква задължение за обратно начисляване на данъка с протокол по чл. 117 от ЗДДС, освен когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където те са пристигнали или е завършил превозът им.


Правилото на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не въвежда специфичен режим за определяне мястото на облагане на посочените вътреобщностни придобивания, а представлява защитна разпоредба, целяща предотвратяване на отклонение от данъчно облагане и не променя основното правило, според което при вътреобщностно придобиване мястото на облагане се намира в държавата членка, в която транспортът на стоката приключва и която се предполага да е държавата членка на крайното й потребление. В този смисъл, когато данъчно задължено лице се идентифицира с българския си ДДС-номер при осъществяване на вътреобщностно придобиване, по което стоката не пристига на територията на страната, не може да се приеме, че лицето упражнява право на избор относно държавата на облагане на това придобиване, тъй като такова право не съществува. Независимо че вътреобщностното придобиване подлежи на облагане в България като държава по идентификация на получателя, за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация и съответно за облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка на получаване на стоката, когато стойността на осъществените от него вътреобщностни придобивания с място на изпълнение в тази държава членка за текущата календарна година надхвърли прага за задължителна регистрация, предвиден в нейното ДДС-законодателство. Повечето страни членки на ЕС са възприели минималния размер на прага, посочен в чл. 3, §2, буква „а” от Директива 2006/112/ЕО от 10 000 евро или равностойността им в национална валута. При последващ данъчен контрол органът по приходите, извършващ конкретното ревизионно производство може да инициира изпращане на спонтанна информация до другата заинтересована от тази информация държава членка по реда, предвиден в процедурите, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП. Когато вътреобщностното придобиване е обложено съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, резултатът от прилагането на чл. 62 ал. 2 се коригира по реда, предвиден в чл. 10 от ППЗДДС.


Относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъка, начислен при вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, в закона няма изрична разпоредба, която да ограничава това право. Въпреки това съществува определен риск при последващ данъчен контрол ползваният данъчен кредит да не бъде признат от ревизиращия орган. В административната си практика Националната агенция за приходите застъпва становището, че не може да се счита, че възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС за облагаемите вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната, когато тя е държавата членка по идентификация и по които стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. В този случай приложение намира специалният режим за корекции съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, конкретно разписан в чл. 10 от ППЗДДС. Режимът се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС и по този начин позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Предоставянето на право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на закона в този случай би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане на данъчен кредит в България като държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС, вече не би имало интерес да установи облагането на въпросното вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление. Ето защо на данъчно задължено лице не следва да се признае право да приспадане данъчен кредит за начисления от него ДДС по вътреобщностно придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. За лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС по вътреобщностно придобиване дори и в случай, че докаже извършването на последваща облагаема доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

С уважение:

Нормативна рамка:

Вижте ЗДДС тук >>>

- ППЗДДС

Вижте ППЗДДС тук >>>

Вижте промените в ППЗДДС тук >>>

Директива 2006/112/ЕО

Документи:

- Протокол по чл. 117 от ЗДДС

Изгеглете протокола тук >>>