Облагане по ЗДДФЛ на рекламни услуги, предоставяни от ЧФЛ
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) по смисъла на ЗДДФЛ (чуждестранен гражданин, постоянно пребиваващ в страна извън ЕС и ЕИП, имаща СИДДО с България) извършва от разстояние, в Интернет среда, рекламни услуги, посредством партньорска (афилиейт) програма. Същността на услугата се изразява в публикуване на сайта/ блога на чуждестранното лице на посоченa от българското дружество – възложител, реклама. За всяко кликване (отваряне) на рекламата, поместена в сайта на чуждестранното лице, същото получава от българското дружество – възложител предварително договорена комисионна.
Според нас (дружеството – възложител на услугата) посочената по-горе услуга не представлява „маркетингово проучване“ (т.е. нашият изпълнител ЧФЛ не анализира пазара за реализация на съответния продукт, който се рекламира, не анализира промените в изискаванията и нуждите на потребителите, не се интересува и няма отношение към качеството и цената на продукта, бизнес средата, конкурентите и т.н.) и в този смисъл нашето мнение е, че тази услуга не попада в обхвата на възнагражденията, посочени в § 1, т. 9 от ЗКПО: „Възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице¨.
Във връзка с гореизложеното въпросите ми са следните:
- Следва ли българското дружество – платец на дохода - все пак да облага изплатените на чуждестранното физическо лице доходи с данък по ЗДДФЛ, респективно следва ли да преценява налични ли са обстоятелства за прилагане на СИДДО между България и страната, чието местно лице се явява нашият изпълнител?
- За извършената услуга чуждестранното физическо лице ни издава фактура (вероятно такова е изискването в страната на пребиваването му или същото има статут на лице, извършващо независима икономическа дейност). Следва ли българското дружество да издава сметка за изплатени суми на ЧФЛ или фактурата от лицето е достатъчен документ за отразяване на разхода в счетоводството на платеца на дохода?
Чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) по смисъла на ЗДДФЛ (чуждестранен гражданин, постоянно пребиваващ в страна извън ЕС и ЕИП, имаща СИДДО с България) извършва от разстояние, в Интернет среда, рекламни услуги, посредством партньорска (афилиейт) програма. Същността на услугата се изразява в публикуване на сайта/ блога на чуждестранното лице на посоченa от българското дружество – възложител, реклама. За всяко кликване (отваряне) на рекламата, поместена в сайта на чуждестранното лице, същото получава от българското дружество – възложител предварително договорена комисионна.
Според нас (дружеството – възложител на услугата) посочената по-горе услуга не представлява „маркетингово проучване“ (т.е. нашият изпълнител ЧФЛ не анализира пазара за реализация на съответния продукт, който се рекламира, не анализира промените в изискаванията и нуждите на потребителите, не се интересува и няма отношение към качеството и цената на продукта, бизнес средата, конкурентите и т.н.) и в този смисъл нашето мнение е, че тази услуга не попада в обхвата на възнагражденията, посочени в § 1, т. 9 от ЗКПО: „Възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице¨.
Във връзка с гореизложеното въпросите ми са следните:
- Следва ли българското дружество – платец на дохода - все пак да облага изплатените на чуждестранното физическо лице доходи с данък по ЗДДФЛ, респективно следва ли да преценява налични ли са обстоятелства за прилагане на СИДДО между България и страната, чието местно лице се явява нашият изпълнител?
- За извършената услуга чуждестранното физическо лице ни издава фактура (вероятно такова е изискването в страната на пребиваването му или същото има статут на лице, извършващо независима икономическа дейност). Следва ли българското дружество да издава сметка за изплатени суми на ЧФЛ или фактурата от лицето е достатъчен документ за отразяване на разхода в счетоводството на платеца на дохода?
Отговор:
|
Считаме, че сте се ориентирали правилно и описаната във въпроса дейност представлява рекламна услуга – популяризиране на стоки и услуги (§ 1, т. 33 от ДР на ЗКПО) и не би следвало да се определя нито като маркетингово проучване, нито като консултантска услуга. Изплащаният за тази услуга доход не попада в обхвата на възнагражденията за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9, от ДР на ЗКПО и, ако услугата не се извършва физически на територията на България, доходът не е от източник в България съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ. Доходите от рекламни услуги, извършвани извън територията на страната, не са предмет на облагане с данък при източника по българското данъчно законодателство, за тях не е налице двойно данъчно облагане и СИДДО с държавата, на която получателят е местно лице за данъчни цели, е неприложима.
Съгласно разпоредбите на чл. 2 и чл. 7 от ЗДДФЛ обект на облагане по закона са само доходите на чуждестранните физически лица, които са от източник в страната и по аргумент от противното доходите на чуждестранни лица, които не са от източник в България са извън обхвата на ЗДДФЛ. Следователно тези доходи не попадат в обхвата на чл. 29 и чл. 43 от ЗДДФЛ и за тях не се прилагат изискванията на чл. 45 от закона за документиране на изплатен доход и удържан данък. За документалната обоснованост на разхода за данъчни цели чл. 10 от ЗКПО предвижда наличие на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Когато документът е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в него липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството документална обоснованост все пак е налице, ако този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Следователно ако фактурата на чуждестранното лице съдържа реквизитите по чл. 6 от ЗСч, а дори и да липсват някои от тях, щом тя вярно отразява стопанската операция, разходът е данъчно признат по смисъла на ЗКПО. Напомняме, че за целите на ЗДДС услугата попада в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и за нея получателят на услугата следва да си самоначисли български данък. Ако получателят на услугата не е регистриран на друго основание е задължен да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.
С уважение:
  |
Още за ЗДДФЛ:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
10Март2023
Деклариране на доходи, платени към ФЛ от Европа
от проф. д-р Любка Ценова
на 10 Март 2023
21Февр2023
Деклариране на доход от наем при предоставяне на собствен недвижим имот през Airbnb и Booking
от Елена Илиева
на 21 Февр 2023
21Февр2023
Данъчно облагане и осигуряване при свободна професия - фризьор
от проф. д-р Любка Ценова
на 21 Февр 2023
03Февр2023
Дължимост на окончателен данък при наемане на апартамент от румънец
от Христо Досев
на 03 Февр 2023
03Февр2023
Облагаемост на плащания за битови разходи на назначени лица от Индия
от проф. д-р Любка Ценова
на 03 Февр 2023
19Дек2022
Третиране на разходи за полети, нощувки и храна на наети лица от Израел
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Дек 2022