Третиране на разходи за полети, нощувки и храна на наети лица от Израел
проф. д-р Любка Ценова
Въпрос:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще има три договора за услуга с физически лица, които не са граждани на ЕС. Този месец изпълнявахме една задача тук в София, за която наехме тези чужденци. Те са граждани на Израел и трябваше да дойдат да направят едно обследване на информационната сигурност на обект тук, за което плаща клиент от Сингапур – тоест нашият клиент е от Сингапур. Съответно поехме разноските им по полети, нощувки и храна. Мисля, че правилният начин документално всичко това да изглежда добре е с граждански договори с лицата и командировъчни заповеди. Ако нещо пропускам, моля да ме поправите. Как се третира разходът за българското дружество съгласто ЗКПО? Какви документи са нужни за да се осчетоводи правилно, дали команировка или договори с физическите лица от Израел. Ако са договори, как стои въпросът с облагането?
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще има три договора за услуга с физически лица, които не са граждани на ЕС. Този месец изпълнявахме една задача тук в София, за която наехме тези чужденци. Те са граждани на Израел и трябваше да дойдат да направят едно обследване на информационната сигурност на обект тук, за което плаща клиент от Сингапур – тоест нашият клиент е от Сингапур. Съответно поехме разноските им по полети, нощувки и храна. Мисля, че правилният начин документално всичко това да изглежда добре е с граждански договори с лицата и командировъчни заповеди. Ако нещо пропускам, моля да ме поправите. Как се третира разходът за българското дружество съгласто ЗКПО? Какви документи са нужни за да се осчетоводи правилно, дали команировка или договори с физическите лица от Израел. Ако са договори, как стои въпросът с облагането?
Отговор:
По отношение на наемане на работа на чужденци от трети страни не може да се прилага КТ, съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
По отношение на гражданските договори за възникване на трудова заетост с чужденци на територията на България се прилагат Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за прилагането му.
Когато чужденците са граждани на трета държава - в случая Израел - и имат право на дългосрочно или постоянно пребиваване в България, не е необходимо да се иска допълнително разрешение за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта, но Агенцията следва да се уведоми.
Когато чужденците нямат право на дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на България и са граждани на трета държава /Израел/, за да упражняват труд на територията на България трябва да ползват един от следните режими и процедури за достъп до пазара на труда след разрешение от Агенцията по заетостта:
Процедурите, които дават право на гражданите от трети държави да имат достъп до българския пазар на труда и въз основа на които се иска разрешение от Агенция по заетостта, са следните:
1/ Упражняване на трудова заетост във връзка с издаване на “Единно разрешение за пребиваване и работа“;
2/ Висококвалифицирана заетост на чужденец във връзка с издаване на “Синя карта на ЕС”;
3/ Вътрешнокорпоративен трансфер на служители;
4/ „Разрешение за работа” на командировани работници - граждани на трети държави - Този вид разрешение се издава на работник, гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на България, с работодател, чието седалище е в трета държава. Между чуждестранния работодател и българския следва да е сключен договор за предоставяне на работната ръка. Важно е да се знае, че изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования се поемат изцяло от чуждестранния работодател. Срокът на разрешението e до една година, като може да бъде продължен по изключение до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
След като лицата имат вече достъп до пазара на труда в България, с тях могат да се сключат граждански договори.
От Вашето запитване не става ясно как е уреден достъпът на лицата до българският пазар и по-подробен отговор не може да се даде.
Заплащане на командировки и свързаните с тях плащания.
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Наредбата за командировките в страната са приложими само доколкото има документи, издадени и оформени съобразно изискванията, посочени в тези Наредби, т.е. да има командироване от седалището на предприятието в България съответно до друга точка на страната или чужбина, което в случая не става ясно дали е налице, затова в този случай компенсационните суми, покриващи разходите за пътуване и престой, следва да се облагат по общия ред.
Препоръчвам разходите за пътуване и престой да се уговорят предварително с клауза в гражданския договор, сключен с лицето, което има право на достъп до пазара на труда в България, като двете страни се споразумеят при какви условия ще се покриват пътните и квартирните, как документално ще се доказват направените разходи и дали възложителят ще поеме и допълнителни дневни компенсационни суми и в какъв размер.
Относно данъчното облагане:
В случай че лицето е чуждестранно лице за България и има съответните разрешения да полага труд в България, то ще бъде данъчно задължено лице по реда на ЗДДФЛ само за доходите от източник в България. В чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че от източник в България са и възнагражденията за технически услуги, начислени/ изплатени от местни лица. По смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащанията от източник в България за „всякакви услуги от консултантско естество“, извършени от чуждестранно лице.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ „възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни лица.
Следователно, ако изплащаните от Вас възнаграждения попадат в обхвата на посоченото определение и са изплатени на чуждестранни физически лица, то тези лица подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи /чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода по реда на чл. 65 - 68 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/ изплащането на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/ изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка /чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Данъчната декларация се подава в ТД на НАП по място на регистрация на платецът на дохода /чл. 57, ал. 1 ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Следователно, когато се реализира доход, облагаем при източника по реда на ЗДДФЛ от чуждестранно физическо лице, местно на държава, с която има действаща спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителството на Република България и правителството на държавата Израел има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, /обн., ДВ, бр. 6 от 2003 г./, с която следва да се съобразите.
По отношение на гражданските договори за възникване на трудова заетост с чужденци на територията на България се прилагат Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за прилагането му.
Когато чужденците са граждани на трета държава - в случая Израел - и имат право на дългосрочно или постоянно пребиваване в България, не е необходимо да се иска допълнително разрешение за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта, но Агенцията следва да се уведоми.
Когато чужденците нямат право на дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на България и са граждани на трета държава /Израел/, за да упражняват труд на територията на България трябва да ползват един от следните режими и процедури за достъп до пазара на труда след разрешение от Агенцията по заетостта:
Процедурите, които дават право на гражданите от трети държави да имат достъп до българския пазар на труда и въз основа на които се иска разрешение от Агенция по заетостта, са следните:
1/ Упражняване на трудова заетост във връзка с издаване на “Единно разрешение за пребиваване и работа“;
2/ Висококвалифицирана заетост на чужденец във връзка с издаване на “Синя карта на ЕС”;
3/ Вътрешнокорпоративен трансфер на служители;
4/ „Разрешение за работа” на командировани работници - граждани на трети държави - Този вид разрешение се издава на работник, гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на България, с работодател, чието седалище е в трета държава. Между чуждестранния работодател и българския следва да е сключен договор за предоставяне на работната ръка. Важно е да се знае, че изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования се поемат изцяло от чуждестранния работодател. Срокът на разрешението e до една година, като може да бъде продължен по изключение до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.
След като лицата имат вече достъп до пазара на труда в България, с тях могат да се сключат граждански договори.
От Вашето запитване не става ясно как е уреден достъпът на лицата до българският пазар и по-подробен отговор не може да се даде.
Заплащане на командировки и свързаните с тях плащания.
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Наредбата за командировките в страната са приложими само доколкото има документи, издадени и оформени съобразно изискванията, посочени в тези Наредби, т.е. да има командироване от седалището на предприятието в България съответно до друга точка на страната или чужбина, което в случая не става ясно дали е налице, затова в този случай компенсационните суми, покриващи разходите за пътуване и престой, следва да се облагат по общия ред.
Препоръчвам разходите за пътуване и престой да се уговорят предварително с клауза в гражданския договор, сключен с лицето, което има право на достъп до пазара на труда в България, като двете страни се споразумеят при какви условия ще се покриват пътните и квартирните, как документално ще се доказват направените разходи и дали възложителят ще поеме и допълнителни дневни компенсационни суми и в какъв размер.
Относно данъчното облагане:
В случай че лицето е чуждестранно лице за България и има съответните разрешения да полага труд в България, то ще бъде данъчно задължено лице по реда на ЗДДФЛ само за доходите от източник в България. В чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че от източник в България са и възнагражденията за технически услуги, начислени/ изплатени от местни лица. По смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащанията от източник в България за „всякакви услуги от консултантско естество“, извършени от чуждестранно лице.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО във връзка с препратката на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ „възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни лица.
Следователно, ако изплащаните от Вас възнаграждения попадат в обхвата на посоченото определение и са изплатени на чуждестранни физически лица, то тези лица подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи /чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода по реда на чл. 65 - 68 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/ изплащането на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/ изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка /чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Данъчната декларация се подава в ТД на НАП по място на регистрация на платецът на дохода /чл. 57, ал. 1 ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Следователно, когато се реализира доход, облагаем при източника по реда на ЗДДФЛ от чуждестранно физическо лице, местно на държава, с която има действаща спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителството на Република България и правителството на държавата Израел има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, /обн., ДВ, бр. 6 от 2003 г./, с която следва да се съобразите.

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
10Март2023
Деклариране на доходи, платени към ФЛ от Европа
от проф. д-р Любка Ценова
на 10 Март 2023
27Февр2023
Деклариране със спаравка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ на платени към ФЛ суми във връзка с договор за цесия
от проф. д-р Любка Ценова
на 27 Февр 2023
21Февр2023
Данъчно облагане и осигуряване при свободна професия - фризьор
от проф. д-р Любка Ценова
на 21 Февр 2023
03Февр2023
Дължимост на окончателен данък при наемане на апартамент от румънец
от Христо Досев
на 03 Февр 2023
03Февр2023
Облагаемост на плащания за битови разходи на назначени лица от Индия
от проф. д-р Любка Ценова
на 03 Февр 2023
09Дек2022
Регистрация по БУЛСТАТ за ФЛ с фотоволтаична централа и договор за изкупуване на произведената електроенергия
от Христо Досев
на 09 Дек 2022