Облагаемост на плащания за битови разходи на назначени лица от Индия

Заплащането на наем за жилище на работниците от Индия от страна на работодателя ще бъде социален разход в натура за фирмата, ако отговаря на двете условия посочени в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а именно:
а/ да са  достъпни за всички наети лица в предприятието, включително и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
б/ да са предоставени в натура и да не са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица по повод предоставените придобивки.

Ако правото за заплащането на наем за жилище се отнася само за работниците от Индия и не е общодостъпно и за други работници във фирмата, които нямат осигурено жилище в населеното място, то тогава разходът на фирмата в размер на 100 лв. за всеки работник ще се разглежда като доход от трудови правоотношения за работниците от Индия и ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Този разход за фирмата ще бъде  разглеждан като разход за трудови възнаграждения и няма да се облага с данък върху разходите.

Въпросът облагаеми ли са здравните и социални осигуровки за пълнота ще бъде разгледан като два подвъпроса: задължени ли са чуждестранните работници от Индия да плащат осигурителни и здравни вноски и облагаеми ли са тези разходи за същите работници по реда на ЗДДФЛ?

По отношение на това задължени ли са чуждестранните работници да плащат осигурителни и здравни вноски, краткият отговор е: работниците от Индия са задължени да правят такива вноски както всички български граждани.

Чужденците имат общото задължение да спазват българското законодателство, когато са на територията на България.

Общото правило е, че чуждите граждани могат да упражняват трудова дейност в България и произтичащите от това права и задължения само ако имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Тъй като България няма сключена спогодба с Индия по въпросите на социалната сигурност, то за тези лица се прилага българското социално и здравно законодателство.

В КСО не е предвидено разграничение на лицата според тяхното гражданство. Разграничение има само по отношение на това дали лицата упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, съответно за един или за повече осигурени социални рискове. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, където е посочено, че задължението за плащане на осигурителни вноски за осигурените лица и съответно от техните работодатели възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, за който са внесени или се дължат осигурителни вноски и продължава до прекратяването на трудовата дейност. Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО).

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., включително и чужди граждани, избрали да се осигуряват в универсален пенсионен фонд (УПФ), ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на ДОО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

В чл.33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО също е предвидено, че задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България.

Редът за определяне на размеа на дължимите здравни и осигурителни вноски е посочен в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, по специално чл. 1 и чл. 1а.

По отношение на въпроса облагаеми ли са тези разходи за  работниците от Индия по реда на ЗДДФЛ: Сумите внесени като здравни и осигурителни вноски не са облагаеми съгласно чл. 19 и чл. 20 от ЗДДФЛ, както това важи и за всички български граждани.