Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Облагане на ваучери за храна, получавани по втори трудов договор

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 12 Апр 2019 favorite
Въпрос:

Полагат ли се ваучери за храна на лице, което е на втори трудов договор при същия работодател? Ако се полагат ваучери за храна на лице, което е на втори трудов договор при същия работодател, облагаеми ли са при положение,че същото лице получава необлагаеми ваучери по основния си трудов договор в размер на 60 лв?




Отговор:
Предоставянето на ваучери за храна на работници и служители като социални придобивки по смисъла на чл. 294 от КТ представлява социален разход, предоставен в натура съгласно определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, когато е изпълнено условието за общодостъпност на придобивките, т.е. те трябва да са достъпни за всички наети лица – работници и служители, както и лицата, наети по договор за управление и контрол. Тук акцентът е върху броя на лицата и тяхното качество на наето лице, а не върху броя на трудовите договори, които дадено лице е сключило с работодателя. В този смисъл е и практиката на ВАС, която се споделя и от НАП, че не могат да се третират като социални разходи придобивките, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, тъй като характерът на социалните придобивки не предполага пряка зависимост от престирането на работна сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности не са в зависимост от заеманата позиция или постигнатите трудови резултати.
 
Тъй като критериите за разпределяне на социалните придобивки са в прерогативите на предприятието е възможно да се предвиди право на наетите лица да получават ваучери за храна както по основния, така и по допълнителния трудов договор. Ако редът и начинът за разпределяне на тази социална придобивка е утвърден от ръководството на предприятието, считаме че за данъчни цели тези разходи няма да бъдат признати като социални разходи, предоставени в натура, поради неизпълнение на условието за общодостъпност и с мотивите, които изложихме по-горе. Ако обаче този ред и начин на предоставяне на ваучерите е определен с общо събрание на работниците и служителите по реда на чл. 293 от КТ, критерият „общодостъпност” ще се счита за изпълнен дори и когато те се предоставят на база отработено време или брой трудови договори. В този случай, ако дадено лице получава ваучери на две основания, горницата над 60 лева на месец ще бъде облагаема с данък върху разходите.

 
С уважение:


 

Нормативна рамка

КТ

ЗКПО
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x