Облагане на обезщетение за нанесени щети по ЗДДС и ЗКПО

На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя - данъчно задължено лице, при доставка на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема. В тези случаи получателят по доставката начислява данъка с протокол по чл 117 от ЗДДС.

 

Обезщетителните плащания от всякакъв вид са извън обхвата на ЗДДС и не са облагаеми с данък, тъй като не представляват възнаграждение по доставка на стока или услуга. Същото важи и за конкретния случай, представен във въпроса. При описаната ситуация няма съмнение, че плащането, което българската фирма предстои да извърши, към италианския си клиент, представлява обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, по никакъв начин не би могло да се възприеме като насрещна престация по доставка на стока или услуга и е извън обхвата на ЗДДС. Съответно за това плащане не следва да се издава протокол по чл 117 от ЗДДС.

 

На основание чл. 195, ал. 1 и чл. 19, ал. 9 от ЗКПО подлежат на облагане с данък при източника доходите от неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, но само ако получателят на дохода е установен в юрисдикция с преференциален данъчен режим. В конкретния случай може да се предположи, че получателят на дохода е установен в Италия, която не е юрисдикция с преференциален данъчен режим и обезщетителното плащане не подлежи на облагане с данък при източника.
 

С уважение:

Още за данъчно облагане:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДС