Облагане на доходи от търговия с акции

По отношение на ПЪРВИЯ поставен въпрос:
 
Доходите от продажба на акции, търгувани на фондови борси извън България и Европейския съюз подлежат на облагане по силата на чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ и същите следва да бъдат декларирани с приложение № 5 на Годишната данъчна декларация за физически лица.
 
В цитираното приложение същите следва да бъдат посочени в Таблица 2 с код 508 „Доходи от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи“.
 
В допълнение на предходното, съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход е сумата от реализираните печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата на отчетените загуби, определени за всяка конкретна сделка. Следователно при попълването на Таблица 2 на приложение № 5 следва да се оповести информация за финансовия резултат от всяка конкретна сделка, която лицето е извършило в рамките на годината. 
 
При оповестяване на сделките в цитираното приложение лицето следва да посочи информация относно продажната цена на акциите и цената, на която ги е придобило.
 
В случаите, когато лицето е извършило неколкократно покупки на акции от един емитент на различни борсови цени и впоследствие лицето извърши продажба на част или на всички акции от същия емитент, цената на придобиване се определя като среднопретеглена стойност от всички покупки от този вид акция. Цитираните доходи от продажба на акции не можем да определим като освободени от облагане, защото съгласно чл. 13, ал. 1, точка 3 от ЗДДФЛ освободени са единствено доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
 
Параграф 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ ни казва, че под разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 13, ал. 1 ще разбираме сделките с акции и дялове, които са извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите и финансовите инструменти. Разпоредбите на чл. 152, ал. 1 и 2 в ЗПФИ ни дават определение за това какво представлява регулираният пазар. Съгласно цитираните норми това е многостранна система за търговия, организирана от пазарен оператор, която спомага за срещането на интересите на продавачи и купувачи за покупко-продажба на финансови инструменти. Алинея 2 на същия член допълва, че „регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС“. Следователно, от изложеното в ал. 2 на чл. 152 от ЗПФИ можем да направим заключение, че за целите на чл. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми ще бъдат само доходите от сделки с акции, търгувани само на регулирани пазари в ЕС, респективно и България като държава членка на Европейския съюз.
 
В подкрепа на горното, можем да отбележим, че само регулираните пазари (фондовите борси) на територията на държавите от ЕС могат да бъдат лицензирани по силата на цитираната директива и респективно да отговарят на изискванията, изложени в нея. Това твърдение се допълва и от факта, че разпоредбите на европейското законодателство са ограничени по обхват само до държавите членки и същото остава неприложимо за останалия свят.
 
Друго важно уточнение, на което искаме да обърнем внимание, е моментът, в който се счита, че доходът от продажба на акции е придобит. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ в случаите на продажба на права или имущество доходът се счита за придобит на датата на прехвърлянето. Това означава, че в конкретния случай няма значение кога ще постъпят средствата от продажба по банковата сметка, а по-скоро е важна датата на окончателното прехвърляне на ценните книжа или така нареченият „сетълмент на ценни книжа“. Обикновено по правилата борсовата търговия сетълментът се определя на принципа Т + 2, което означава, че при равни други условия окончателното прехвърляне на ценните книжа става на втория ден, считано от датата, на която лицето пусне поръчка към инвестиционния си посредник.
 
По отношение на ВТОРИЯ поставен въпрос:
 
Получените доходи от дивиденти представляват облагаем доход с окончателен данък по силата на чл. 38, ал. 1 точка 2 от ЗДДФЛ. Данъчната основа е брутната сума на получения дивидент, а приложимата данъчна ставка е в размер на 5%.
 
За тези доходи лицето следва да подаде годишна данъчна декларация само когато същите представляват доходи от източник в чужбина, както е в конкретния случай (чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).
 
В този смисъл доходите от получени дивиденти от акции на чуждестранен емитент следва да се посочат в част IV на приложение № 8 на Годишната данъчна декларация с код на дохода 8141 - Доходи от дивиденти с източник в чужбина.
 
Важно е да се отбележи, че ЗДДФЛ предвижда възможност за физическите лица да приспаднат удържания за тяхна сметка данък върху дивидентите в чужбина от дължимия окончателен данък, който са задължени да декларират и заплатят в България. Тази възможност за приспадане е предоставена от законодателя с цел да се избегне двойното облагане на един и същ доход и се реализира на практика чрез така наречените Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), които България е сключила с редица държави, сред които и САЩ.
 
Съгласно СИДДО между Република България и САЩ и по-конкретно в член 10, ал. 1 е предвидено като общо правило, че доходи от дивиденти, които са изплатени от американско дружество на лице, което е местно за Република България, следва да се облагат с данък върху дивидентите в Република България.
 
Въпреки цитираната в предходния абзац разпоредба, спогодбата дава възможност тези доходи да бъдат обложени и в САЩ, като американското дружество удържи и внесе дължимия данък, но при спазване на ограничение в размера на приложимата данъчната ставка от 10% (чл. 10, ал. 2 от СИДДО).
 
Следователно, ако физическото лице е обложено с данък върху доходите си от дивиденти в САЩ, то има право да приспадне размера на този данък от дължимия данък в България. Това е така нареченият метод на „данъчния кредит“, чрез който се реализира избягване на двойното данъчно облагане. От гледна точка на практиката това е по-често срещаният случай.
 
Важно е да се отбележи, че в тези случаи лицето следва да разполага с документ, който да удостоверява, че данъкът е удържан и платен в САЩ. От практическа гледна точка, за такъв документ може да се приеме справка от данъчната служба в САЩ или справка от инвестиционния посредник, от която да става ясно, че данъкът е удържан и платен в чужбина.
 
Ако лицето не желае да бъде обложено с данък в САЩ, следва да се обърне внимание, че прилагането на спогодбата във връзка с това да се упражни правото за облагане в България не може да стане служебно (автоматично). В повечето случаи получателят на дохода следва да представи пред платеца заявление, декларация или друг документ, чрез който да се идентифицира като местно лице на друга държава, като в конкретния случай със САЩ това е определен формуляр (W-8BEN за физическите лица и W-8BEN-Е за дружествата).
 
По отношение на ТРЕТИЯ поставен въпрос:
 
Освен получените доходи от дивиденти, следва да се оповести информация и по отношение на притежаваните акции и дялови участия в дружества от чужбина към 31 декември. Тази информация се обявява в част I на приложение № 8.
 
Информацията включва данни за държавата на емитента, брой притежавани акции, дата на придобиване на акциите както и цената, по която същите са придобити от физическото лице.
 
Това означава, че в конкретния случай физическото лице следва да обяви данни за структурата на инвестиционния си портфейл от акции към края на 2021 година.
 
Спецификата при оповестяването на тази информация, на която искаме да обърнем внимание, е, че в колона 6 на част I, където следва да се даде информация за стойността на акциите/ дяловете в лева, следва да се използва валутният курс към датата на придобиване на акциите, а не този към 31 декември.
 
По отношение на ЧЕТВЪРТИЯ поставен въпрос:
 
За да дадем отговор на този въпрос, следва да насочим вниманието си към Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по-конкретно частта му, свързана с изясняване на понятията „данъчно задължено лице“ и „независима икономическа дейност“.
 
За данъчно задължено лице според закона се счита всяко лице, което извършва независима икономическа дейност (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС). Изразът „всяко лице“ означава, че такова лице може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице.
 
Съгласно дефиницията, дадена в чл. 4 от закона, за независима икономическа дейност се счита всяка дейност, която е извършвана редовно и по занятие срещу възнаграждение. Законът няма точна дефиниция за това коя дейност се счита, че се извършва „редовно и по занятие“ и поради тази причина всеки отделен случай следва да се анализира индивидуално на база наличните факти, от които да се прецени дали лицето извършва независима икономическа дейност, респективно дали може да бъде определено като данъчно задължено лице.
 
Утвърдено в практиката е за независима икономическа дейност да се счита тази дейност, която е свързана с извършването на множество единични сделки с цел осигуряването на постоянен и регулярен доход, които нямат случаен или извънреден характер.
 
От изложеното дотук следва да се направи изводът, че ако едно лице не извършва независима икономическа дейност, то дейността му изобщо не попада в обхвата на разпоредбите на ЗДДС.
 
Ако все пак се приеме втората хипотеза, че лицето извършва независима икономическа дейност, то следва да се счита, че това лице е данъчно задължено по смисъла на ЗДДС и съгласно чл. 96, ал. 2 ефектът от сделките с финансови активи ще формира оборот за задължителна регистрация, когато тази дейност се счита като основна за лицето. Това означава, че физическото лице ще трябва да се регистрира по ЗДДС при достигане на оборот от 50 000 лева.
 
Друга важна особеност, на която обръщаме внимание, е, че независимо от извършената регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 46 доставката на финансови услуги (каквато е търговията с финансови инструменти) е освободена от облагане с ДДС. Това означава, че за лицето няма да възникне реално задължение за начисляване на ДДС, но същото ще подлежи на месечно отчитане пред приходната администрация чрез подаване на справка-декларация по ЗДДС.
 
Други особености, свързани с търговията на финансови инструменти:
 
Разглеждайки хипотезата, в която лицето извършва „редовно и по занятие срещу възнаграждение“ дейността по търговия с акции, следва да обърнем внимание, че от гледна точка на ЗДДФЛ се променя данъчното третиране на доходите на физическото лице.
 
Законът казва, че когато едно лице извършва търговска дейност, то следва да облага доходите си от тази дейност като едноличен търговец, без значение дали лицето притежава регистрация като ЕТ в Търговския регистър (чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ).
 
При тази ситуация лицето, вместо да попълни приложение № 5, следва да попълни приложение № 2 от Годишната данъчна декларация, като в част I на приложението следва да се отбележи, че „лицето е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец“.
 
Какви са данъчните последици от дейност като едноличен търговец?
 
Първата особеност, на която следва да се обърне внимание е, че данъчната ставка, с която следва да се обложат доходите на лицето от дейност като ЕТ, е в размер на 15%.
 
Въпреки че данъчната ставка тук е по-висока, следва да отбележим, че са налице две благоприятни последици от този вид облагане за физическото лице, а именно:
1. Лицето ще има право да вземе предвид извършените от него разходи във връзка с осъществяваната дейност и да ги приспадне от реализираните приходи, като данъчната основа, върху която се начислява данъкът, ще бъде полученият финансов резултат. Такива разходи могат да бъдат например такси и комисиони към брокери и посредници, транзакционни разходи и др.
2. Ако през дадена година лицето е реализирало загуба като краен финансов резултат, то законът дава възможност тази загуба да се приспадне от печалбите през следващите 5 години и по този начин лицето да намали дължимия данък в бъдеще. Правото на приспадане трябва да се упражни през първата година, в която лицето е реализирало печалба.
 
Друга особеност е, че при този вид облагане за лицето възникна задължение за самоосигуряване (чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО). Това означава, че лицето следва да се регистрира като самоосигуряващо се лице в НАП и да заплаща ежемесечно осигурителни вноски върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2021 година е в размер на 650 лева.
 
В тези случаи като допълнение към Годишната данъчна декларация лицето следва да попълни Таблица 1 и Таблица 2 за окончателното изравняване на социалните и здравните осигуровки, както и да подаде годишна декларация образец № 6 в срок до 30 април на 2022 година.
 

С уважение:

Николай Такиев
 

Още за ЗДДФЛ:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

Директива 2014/65/ЕС

КСО

ЗДДС