Облагане на доход от фрийлансърска дейност през щатска платформа

На първо място следва да уточним, че аналогът на английското понятие „freelancer" в българското облигационно право е физическо лице, наето по извънтрудови правоотношения (изпълнител по граждански договор).

Предвид описаното във въпроса физическото лице – фрийлансър (изпълнител по граждански договор) явно е местно лице за данъчни цели в България и доходът му подлежи на облагане по общите правила на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България и ако лицето няма регистрация по Търговския закон доходът попада в обхвата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, като доход от друга стопанска дейност. При определяне на облагаемия доход придобитият доход се намалява с 25% нормативно признати разходи. За дохода се дължи авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Обръщаме внимание, че в зависимост от условията на платформата е твърде вероятно да се счете, че доходът е придобит на датата на заверката на акаунта на лицето в платформата, а не на датата, на която лицето се е разпоредило с този доход, превеждайки го по друга своя сметка.

Извършването на друга стопанска дейност от физическите лица е основание за задължително осигуряване по КСО и тъй като възложителите са лица, които не биха могли да удържат и внасят осигурителни вноски за доходи по извънтрудови правоотношения, вероятно ще е наложително лицето да се регистрира като свободна професия и самоосигуряващо се лице. Извършването на услуги с личен труд не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон и дейността може да бъде извършвана и без търговска регистрация.

За целите на ЗДДС извършването на услуги на свой риск и отговорност от физически лица представлява независима икономическа дейност, за която се прилагат общите правила на закона. Ако някой от възложителите на проектите е лице, установено в държава членка на ЕС, доставчикът подлежи на регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Ако за изпълнението на услугата лицето е закупило услуги от доставчици, установени извън територията на страната (обичайно услуги, извършвани по електронен път – различни лицензи, изображения и др.), възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и начисляване на данък на основание чл. 82, ал. 2 т. 3 от закона.