Облагаеми и освободени доставки от медицински център и ползване на данъчен кредит

Съгласно определението в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС ВОД е вътреобщностна доставка на стоки и основното условие за наличието на тази хипотеза е предметът на доставката да е стока. Лабораторните изследвания представляват услуга по оценка, експертиза или работа по движима вещ, а не доставка на стока и в този смисъл не представляват ВОД. Мястото на изпълнение на този вид услуга, когато е предоставена към данъчно задължено лице, както е в случая, се определя по общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където е установен получателят или неговият постоянен обект, ако услугата се предоставя на постоянен обект.

 

В конкретната ситуация това означава, че ако получател по доставката на услугата „лабораторни изследвания” е фирма, установена в България, мястото на изпълнение на доставката е в страната и на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС тя е облагаема по общия ред на закона. Когато получателят на същата по вид услуга е фирма, установена в Германия, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, услугата не попада в териториалния обхват на ЗДДС и съответно не е облагаема с български данък. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява. Независимо от това и двете доставки предоставят на доставчика право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги, които са използвани за извършването им – за облагаемата доставка правото възниква на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а за доставките с място на изпълнение извън територията на страната – на основание чл. 69, ал. 2 от закона.

 

Правото на данъчен кредит за получените от доставчика стоки и услуги се преценява към датата на данъчното събитие на извършваните от него доставки, тъй като това е моментът, в който дадена доставка става облагаема или съответно следва да са изпълнени условията за освобождаването ѝ от данък. Във въпроса не е посочено какъв е договорът за извършването на лабораторните изследвания и дали те могат да се третират като доставки с периодично изпълнение, за които данъчното събитие възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона или попадат в общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и данъчното събитие за тях възниква на датата, на която услугата е извършена, но независимо от това принципът е един и същ – към датата на данъчното събитие на доставката тя следва да е облагаема, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит (пълен или частичен) за получените доставки, които са използвани за извършване на въпросната облагаема доставка.

 

Както вече посочихме, за доставките на стоки и услуги, които не са дълготрайни активи и които се използват както за извършване на облагаеми, така и за освободени доставки, може да се ползва данъчен кредит съответно на степента на използването им за облагаеми доставки по реда на чл. 73б от ЗДДС, като се избегне регулаторният режим на частичния данъчен кредит по чл. 73 от закона.

 

За всички останали стоки и услуги, включително за дълготрайни активи, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, е налице право на частичен данъчен кредит. За обема на правото на приспадане на данъчен кредит за получените доставки основополагаща е преценката на лицето относно предвиденото предназначение на предмета на доставката – за облагаеми и/или за освободени доставки, към момента на ползване на данъчния кредит. Ако прецените, че за всички получени от медицинския център доставки на стоки и услуги ще бъде приспадан частичен данъчен кредит, следва за всяка една от тези доставки да сте в състояние да докажете, че се използва или ще се използва и за облагаеми доставки, а не само за освободени. Считаме, че условието ще бъде изпълнено не само са консумативните разходи (ток, вода, отопление, охрана, интернет свързаност, телефония), а вероятно и за голяма част от консумативите – химически препарати и др. подобни, които се използват за извършване на самите изследвания, за канцеларски материали, за санитарни материали и др. Напомняме, че за стоките и услугите, които представляват дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС възниква основание за многократни годишни корекции на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79а и 79б от ЗДДС за всяка следваща година, след годината на упражняване на правото на данъчен кредит.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 100, ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му. Правото възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

- налице са изискванията на чл. 69 и 71;

- доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

- активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

Правото възниква на датата на регистрация по ЗДДС и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода (чл. 75 от ЗДДС).

 

Видно от цитирания текст разпоредбата не се ограничава само до наличните дълготрайни материални активи на новорегистрираното лице, а включва и всичко, което представлява актив по смисъла на ЗСч. Освен за дълготрайните нематериални активи и стоково-материалните запаси, разпоредбата е приложима също и за платените аванси, както и за наличното незавършено производство, при условие че са изпълнени условията, цитирани по-горе. С промяна в ЗДДС и ППЗДДС в сила от 01.01.2018 г. отпадна изискването за представяне на опис на наличните активи в 45-дневен срок от датата на регистрацията, като неотменимо условие за ползване на данъчен кредит за налични активи към датата на регистрацията и ако разполагате с такива активи можете да се възползвате от правото си най-късно през данъчен период м. юли 2019 г. Ако въпросните стоки или услуги се използват както за извършване на облагаеми, така и за освободени доставки и не са дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС можете да се възползвате от разпоредбата на чл. 73б от ЗДДС. Ако не желаете да се възползвате от тази възможност или стоките/услугите са дълготрайни активи, за тези доставки възниква право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС.

 

Съгласно чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от закона се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от закона се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък. Следователно данъчният кредит за наличните активи по чл. 74 от закона не се ползва отделно, а се включва в общия резултат за даден данъчен период и за ефективното му възстановяване са в сила разпоредбите на чл. 92 от ЗДДС. В случая най-вероятно ще е приложима стандартната процедура по чл. 92, ал. 1 от закона.

 

За съжаление във въпроса липсва съществена информация, за да се даде конкретен отговор и ще изложим накратко възможните хипотези.

 

На първо място от съществено значение е стойността на скенера, за да се определи дали за целите на ЗДДС той се третира като дълготраен актив или не. Ако данъчната му основа при придобиване е равна или превишава 5000 лв., стоката е дълготраен актив по смисъла на §1, т. 83, буква „б” от ЗДДС. В този случай е приложим редът за годишна корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79а от ЗДДС. Това означава, че за всяка година, следваща годината на упражняване на правото на данъчен кредит, в която настъпи изменение в използването на стоката, размерът на ползвания данъчен кредит се коригира. Тъй като във Вашия случай явно не ползван данъчен кредит при придобиването на стоката поради ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, корекцията винаги ще бъде в увеличение и е Ваше право, от което можете и да не се възползвате, т.е. ако прецените можете и да не извършвате корекция. Ако решите да извършвате корекция, приложима е формулата по чл. 79а, ал. 3, т. 2, буква „а” от закона. Корекцията се извършва в данъчен период месец „декември” и се документира и декларира по реда на чл. 66, ал. 5 и ал. 9 от ППЗДДС.

 

Ако скенерът не е дълготраен актив по смисъла на §1, т. 83 от ЗДДС, корекции на ползвания данъчен кредит не се извършват, включително и при последваща промяна в начина на използването на стоката. Във въпроса не се споменава дали данъчният документ, с който е придобита стоката е посочен в дневника за покупки без право на данъчен кредит или това още не е направено. Ако документът не е посочен в дневника за покупки и скенерът не е дълготраен актив, бихте могли да се възползвате от разпоредбата на чл. 73б от ЗДДС, която Ви дава възможност да ползвате пълен данъчен кредит само за частта от данъка, която съответства на използването на стоката за облагаеми доставки, при положение че сте в състояние да определите тази част с всеки разумен метод. За този данък не възниква право на приспадане на частичен данъчен кредит. Ако не сте в състояние или не желаете да се възползвате от тази разпоредба, за тази доставка възниква право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС.

 

Ако данъчният документ вече е посочен в дневника за покупки без право на приспадане на данъчен кредит, тъй като все още не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, след който правото на приспадане на данъчен кредит се погасява, вероятно бихте могли да коригирате избора си с някой от посочените по-горе варианти ползвайки реда за корекция след деклариране при погрешно отразени документи (чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС). За съжаление в закона не е предвиден друг ред за промяна на ползвания данъчен кредит в рамките на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.