Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Обезценка на стоките (материалните запаси) в края на годината – счетоводни и данъчни аспекти

Наталия Василева Отговор, предоставен от
Наталия Василева
на 25 Март 2015 favorite
Въпрос: Как се процедира при обезценка на стоките (материалните запаси) в края на годината от счетоводен и данъчен аспект?

Отговор:
СС 2 – Отчитане на стоково – материалните запаси е широко използван стандарт от предприятията, прилагащи Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП). Стандартът определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково – материалните запаси (материални запаси), като определяне на историческа (доставна) стойност, последващото и признаване за разход, всяко намаление на доставната стойност до нетна реализируема стойност, както и методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за материални запаси. В определението за материални запаси се включват: суровините и материалите, готовата продукция, незавършеното производство, стоките.

Стоково – материалните запаси се оценяват по по – ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността (т. 3 от стандарта). Нетната реализируема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата.

В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на материалните запаси, като това би могло да става и текущо през годината, според нуждите на предприятието и възприетата счетоводна политика (т.11.1 и т. 11.4 от стандарта). Когато условията, довели до снижаване на стойността на материалните запаси, вече не са  налице, се предприема увеличение на стойността, което не може да превишава, направеното преди това намаление. Възстановяването изцяло или частично на предишното намаление се отчита като увеличение на стойността на съответните материални запаси и като други текущи приходи. 
Определянето на нетната реализируема стойност като вид приблизителна счетоводна оценка се основава на най – сигурните съществуващи данни към датата на определянето и, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. Тъй като СС 2 не дава конкретни насоки за определянето на нетната реализируема стойност, могат да се приложат насоките в Международен счетоводен стандарт (МСС) 2 Материални запаси. В СС 1 – Представяне на финансови отчети се посочва, че когато по даден въпрос няма изрични разпоредби в НСФОМСП, то се използват Международните счетоводни стандарти (т.25.2, буква “б”). 

Параграфи 31 и 32 на МСС 2 съдържат определени насоки, като това, че оценка на нетната реализируема стойност следва да отчита какво е предназначението на държаните материални запаси. Като например — нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на фирмените договори за продажби или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишението има като база основните цени на продажба. Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността им, ако се очаква завършените продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността на готовата продукция ще превиши нетната и реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. Като при тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната.

Обезценка се извършва обикновено, когато материалните запаси са залежали, морално остарели, има значителен спад в продажната им цена или разходите за продажба са се увеличили. За обезценката на материалните запаси се съставя статията:

Дт с/ка Разходи от последващи оценки на активи
Кт с/ка Материали, продукция, стоки

Обикновено при търговска дейност разхода от последващи оценки на активи се отнася към разходите за основна дейност:

Дт с/ка Разходи за основна дейност
Кт с/ка Разходи от последващи оценки на активи

Загубата от обезценка на материалните запаси се посочва в отчета за приходи и разходи в разходната част по статия 4 “Разходи за амортизация и обезценка”, подстатия “б” Разходи от обезценка на текущи активи.

Възстановяване на загубата от обезценка може да стане, когато вече на са налице условията за обезценката. Балансовата стойност на материалните запаси се увеличава в размер, непревишаващ отчетената преди това загуба от обезценка. Съставя се статията:

Дт с/ка Материали, продукция, стоки
Кт с/ка Други приходи от дейността

Следва да се има предвид, че приходите и разходите от последващи оценки на активи не са признат разход за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.34 ЗКПО) и в случай на обезценка на материални запаси, разходите от обезценка се отнасят в увеличение на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация и формират данъчна временна разлика. 

Условията за признаване на разхода от обезценка, т.е. обратното проявление на данъчната временна разлика, са посочени в чл. 35 ЗКПО. Първо в годината на отписване на съответните материални запаси, непризнатите разходи от обезценка за тях се признават и се отнасят в намаление на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация. Второ, когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид към 31 декември на предходната година, непризнатите разходи за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x