Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Коментар по някои промени в Закона за счетоводството

Евгени Рангелов Отговор, предоставен от
Евгени Рангелов
22 Май 2019 favorite

В § 54 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО /обн. ДВ бр. 98/ 27.11.2018 г./ са направени промени в Закона за счетоводството. Общата постановка, че промените по всички за­кони са в сила предимно от   01.01.2019 г. определят разбирането, че промените, засягащи Закона за счетоводството, влизайки в сила от 1 януари 2019 г. всъщност, се отнасят за финансовите отчети, които са изготвени на или след 01.01.2019 г.
Промените не са много и можем да ги коментираме изцяло.

а/ Промяната предлага нова редакция на чл. 25, ал. 3. Новото се състои в следното:
- изисква се във финансовите отчети да се посочват имената на лицата по ал. 2. Това са ръководителят на предприятието и физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие (когато финансовият отчет се съставя от счетоводно предприятие).
- досегашната редакция на ал. 3 изискваше да се постави върху финансовия отчет печатът на предприятието или печатът на счетоводното предприятие. Новото изискване е печат да се поставя само ако това се изисква от друг закон.

б/ Промяната въвежда изцяло нова редакция на чл. 34. Тази промяна е особено важна, тъй като внася ново разбиране за при­лагане на концепцията относно повсеместно прилагане на Между­народните счетоводни стандарти.

Досегашната редакция на ал. 1 на чл. 34 изискваше катего­рично МСФО да се прилагат като счетоводна база за съставяне на годишните финансови от`ети само за предприятията от обществен интерес, а за микропредприятията, малките, средните и големите предприятия база да бъде, съгласно ал. 2 на чл. 34, Националните счетоводни стандарти /НСС/. Освен това, в ал. 3 се даваше възможност тези предприятия да съставят отчетите си на база МСФО, при ус­ловие, че не е извършена промяна на счетоводната база.

С други думи, на предприятията бе дадена възможност за избор коя счетоводна база да прилагат, като прилагането трябваше да става при условията, посочени в § 8 и § 11 от ПЗР на Закона за счетоводството. Преминаването от НСС към МСФО за първи път следва да става според правилата на новия СС 42 Прилагане за първи път на Националните счетоводни стандарти, в сила от 1. 01. 2016 година.

Да обобщим:
- съгласно ал. 1 на чл. 34 предприятията съставят финансо­вите си отчети на базата на НСС;
- съгласно ал. 2 МСФО са задължителни само за консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа се допускат за търговия на регулирания пазар в държава-членка на Европейския съюз;
- съгласно ал. 3 предприятията прилагащи НСС могат да из­берат като счетоводна база и да съставят финансовите си отчети на базата на МСФО;
- да добавим, че съгласно ал. 6 на чл. 34 консолидираните и междинните финансови отчети трябва да се съставят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се съставя кон­солидирания или междинния финансов отчет на предприятието, което съставя консолидирания/ междинния финансов отчет /с изключение на предприятията по ал. 2/.

Понеже стана въпрос за промяна на счетоводната база, следва да отбележим новите положения в ал. 4 и ал. 6 на чл. 34:
- досегашната редакция на ал. 4 не даваше възможност на предприятията, които са съставяли финансовите си отчети на база МСФО да прилагат НСС. Новата редакция не предвижда ограничение във времето или условия за преминаване от МСФО към НСС;
- ал. 5 поставя едно ограничение - промяна на счетоводната база да не се допуска/ извършва повече от един път.

Вторият извод, който можем да направим във връзка с про­мените в Закона за счетоводството по отношение съставянето на годишните финансови отчети е, че след промените нормативната уред­ба е много „по-либерална“ - прилагането на МСФО е значително по-ограничено, а те не са лека материя; освен това няма ограничение във времето за преминаване от МСФО към НСС. Задължително е само условието счетоводната база да не се променя повече от един път.

в/ Промените в чл. 37, ал. 2 са свързани с независимия финансов одит на предприятията.

В ал. 1 на чл. 37 е определено кои предприятия, на базата на количествени характеристики и категоризация, подлежат на задъл­жителен одит. В досегашната редакция на ал. 2 е посочено, че не­зависимо от разпоредбата на ал. 1 одитът е задължителен и за ак­ционерните дружества и командитните дружества с акции, като е дадено само едно изключение - през отчетния период, ако предприя­тията не са осъществявали дейност, не подлежат на одит.
Новата редакция на чл. 37, ал. 2 запазва изключението за акционерните дружества и командитните дружества с акции, но вместо като изключение да се третират предприятията, които не са осъщест­вявали дейност, се предвижда изключение, ако дружеството отговаря на условията на чл. 19, ал. 2. Всъщност, това са характеристиките, които определят предприятията като микропредприятия.
Да обобщим: на задължителен независим финансов отчет подлежат предприятията, посочени в чл. 37, ал. 1, плюс и независимо от разпоредбите на тази норма, и акционерните дружества и коман­дитните дружества с акции. Изключението е за тези два вида дру­жества, когато дружеството отговаря на условията за микропредприятие, т.е. в този случай одитът за него не е задължителен.

г/ Промяната в чл. 38 от закона засяга публичността на финансовите отчети.
- ал. 1 определя кои предприятия публикуват финансовите си отчети. С промяната от т. 2 отпада изразът "със статут в об­ществена полза" по отношение на юридическите лица с нестопанска цел и по този начин изискването за публикуването на финансовите отчети засяга всички ЮЛНЦ, без да изключва тези, които са със статут "обществен интерес";
- досегашната редакция на ал. 4 регламентираше, че малките предприятия могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността, когато не подлежат на задъл­жителен одит. Новата редакция на ал. 4 задължава малките предпри­ятия, които не подлежат на задължителен одит, да публикуват най-малко баланс/ отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му.
- изискванията на ал. 1 - 8 на чл. 38 относно това кои пред­приятия задължително публикуват финансовите си отчети, не се при­лагат за предприятията, посочени в ал. 9.

Направена е промяна в т. 2 на ал. 9 относно "предприятията, които не осъществяват дейност през отчетния период". Дълго време това понятие беше спорно относно съдържанието му. След допълне­нието на ДР на Закона за счетоводството с т. 30, определението вече дава, макар и не напълно, яснота за начина по който трябва да се разбира и прилага изискването за публикуване на отчетите, когато "не е осъществявана дейност". Условията, които трябва да са налице, за да се приложи изключението, което дава това понятие, са подробно описани в букви "а"-"г" на въпросната т. 30. Обстоятел­ството, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период, се декларира. Декларацията се публикува до 31 март на след­ващата година. Публикуването става по реда посочен в "а" и "б" на въпросната ал. 9.

Да обобщим:
- въз основа на промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел се закри Централния регистър на ЮЛНЦ с обществен интерес и се създаде регистър на ЮЛНЦ към Агенцията по вписва­нията, в който се публикуват отчетите на всички ЮЛНЦ,  независимо дали са от или не са от обществен интерес.
- малките предприятия, които не подлежат на задължи­телен одит, публикуват най-малко баланс или отчет за финансовото състояние и приложение, ако се изисква такова;
- Да добавим, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството приложението е част от годишния финансов отчет, когато предприятието е избрало да съставя пълен комплект финансов от­чет по приложимите счетоводни стандарти. Приложението е задължи­телно и по чл. 29, ал. 6 за малките предприятия, които са избрали да съставят отчет, състоящ се от съкратен баланс по раздели и групи и съкратен отчет за приходите и разходите;
- от предприятията, които не са осъществявали дейност съ­гласно т. 30 от § 1 на ДР на закона се изисква декларация до 31 март, която се публикува:
* от търговците, които имат това качество по смисъла на Търговския закон и ЮЛНЦ. Декларацията се публикува в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ съответно, като ЮЛНЦ не дължат такси;
* от всички останали предприятия чрез икономическо из­дание или чрез интернет.

ВНИМАНИЕ!!! До изтичане на срока по ЗЮЛНЦ за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел чрез вписване в Реги­стъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, годишните финансови отчети и докладите за дейността се публикуват по реда, предвиден в §55 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО /обн. ДВ бр. 98/ 2018 г./, в който са публикувани измененията и допълне­нията на Закона за счетоводството, които коментираме.

ВАЖНО!!! Във връзка с промяната в чл. 37, ал. 2 относно независимия финансов одит на акционерните дружества и командит­ните дружества с акции, които се освобождават от одит, ако отго­варят на условията на чл. 19, ал. 2 от закона, не трябва да се разбира само, че се класифицират като микропредприятия, а това да се установява към 31 декември на текущия отчетен период (да не се надвишават два от трите показателя, посочени в ал. 2).
 
д/ малки поправки са направени в текстовете на чл. 48 и 49 за нефинансовата декларация, както и в чл. 51 за Консолидира­ната нефинансова декларация.

е/ Текстът на ал. 1 към чл. 57 е допълнен с пояснение на основанието за несъставяне на Доклад за плащанията към правителства - Приложение към Решение на ЕС/2016/1910 от 2016 г.

Евгени Рангелов
 

x