Неустойки по неизпълнение на договор с фирма от ЕС, вън от списъка с юрисдикции с преференциални данъчни режими

Заплащането на неустойки и всякакъв вид обезщетителни плащания не представляват самостоятелна доставка по смисъла на ЗДДС, а се отнасят към доставката, за която са дължими. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер и съответно тези суми не участват при определяне размера на данъчната основа по доставката. От 01.01.2013 г. разпоредбата претърпя изменения, с които беше прецизиран обхватът ѝ и в настоящата си редакция текстът обхваща всички видове неустойки, без значение от какъв характер са, както и обезщетителните лихви. В описаната във въпроса ситуация заплащането на неустойката е извън обхвата на ЗДДС и по този закон не възникват задължения за нейното документиране и деклариране.
 
Непризнатите за целите на ЗКПО разходи, които формират данъчни постоянни разлики, са изброени в чл. 26 от закона. Съгласно т. 6 от разпоредбата не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Разпоредбата включва единствено и само санкциите за нарушаване на нормативни актове, но не и обезщетителните плащания и неустойките, възникващи по повод търговски сделки. Тези разходи, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, са данъчно признати в периода на отчитането им. В конкретния случай, тъй като предприятието не само ще плати на доставчика, но и ще получи от крайния клиент неустойка за несъстоялата се доставка, във връзка със стопанската операция ще бъдат отчетени както разходи, така и приходи, които също са данъчно признати в периода на тяхното отчитане.
 
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. От посочените в разпоредбата доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, неустойки и обезщетителни плащания се съдържат само в текста на чл. 12, ал. 9, но те обхващат единствено и само неустойките, както и обезщетенията от всякакъв вид (с изключение на обезщетенията по застрахователни договори), начислени в полза на чуждестранни юридически лица, които са установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Понятието "юрисдикции с преференциален данъчен режим" е дефинирано в § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО и съгласно изречение последно списъкът на държавите/ териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в "Държавен вестник". Ако въпросната трета страна, в която е установен за данъчни цели получателят на неустойката, не е в списъка по § 1, т. 64 от ДР на ЗКПО, начисленият доход от неустойката не попада в обхвата на чл. 12, ал. 9 от ЗКПО и съответно не е облагаем с данък при източника.

С уважение: