Несътоветствие между получено финансиране за ДМА и процентно начислена амортизация

Съгласно определението в СС 4 Отчитане на амортизациите „остатъчна стойност” е предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н. С други думи, остатъчната стойност на дълготраен амортизируем актив представлява приблизителна счетоводна оценка на предприятието, която има за цел да компенсира евентуалните доходи, които предприятието очаква да получи в резултат от освобождаването от актива в края на полезния му живот и затова тази стойност не се разсрочва в течение на полезния живот на актива като разход за амортизация.

За отчитане на безвъзмездно получените от предприятията средства под формата на правителствени дарения, както и като дарения от трети лица, в Националните счетоводни стандарти и конкретно в СС 20 Отчитане на правителствени дарения и правителствена помощ е възприет приходният подход, при който безвъзмездните средства се признават в печалбата или загубата през един или повече периоди. При получаването на безвъзмездните средства те се отчитат от предприятието като финансиране и съгласно т. 3.2 буква „а” от СС 20 при дарения, свързани с амортизируеми активи финансирането се признава като текущ приход пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити в резултат на дарението. Основният принцип в приходния подход е, че финансирането се признава в печалбата или загубата систематично и рационално през периодите, през които предприятието признава като разход съответните разходи, които безвъзмездните средства са предназначени да компенсират. Следователно финансиранията, свързани с амортизируеми активи, се признават като текущ приход през периодите и в съотношенията, в които на тези активи се начислява амортизация. С други думи, приходът се разсрочва на същия принцип, на който се определя и амортизационната квота за актива, придобит в резултат на дарението, но не е задължително съотношението му към разхода за амортизация на същия актив да е равно на относителния дял на финансирането в стойността на актива. Когато даден амортизируем актив, който е придобит с финансиране, няма остатъчна стойност или тя е пренебрежимо малка, амортизируемата стойност на актива е равна на неговата отчетна стойност и в този случай сумата на текущия приход от финансиране, който предприятието признава за всеки отчетен период, съпоставен към признатия за периода разход за амортизация на актива ще даде същото съотношение, както общата стойност на финансирането към отчетната стойност на актива. Когато, обаче, предприятието отчита остатъчна стойност за актива съотношението ще е различно, тъй като остатъчната стойност не се амортизира и в този случай процентното съотношение на текущия приход от финансиране към текущия разход за амортизация ще е по-високо отколкото процентният дял на общата стойност на финансирането в отчетната стойност на актива. Съответно, колкото по-ниска е остатъчната стойност, толкова по-малка ще е разликата между двете процентни съотношения - текущ приход от финансиране към текущ разход за амортизация и общ размер на финансирането към отчетна стойност. За по-добро разбиране ще илюстрираме изложението с пример.

Пример: Предприятие придобива дълготраен материален актив – машина, на стойност 100 000 лв., от които 70 000 лв. са финансиране по европроект, а 30 000 лв. са собствени средства. Предприятието е определило за актива срок на годност 40 месеца, линеен метод на амортизация и остатъчна стойност 9000 лв. За улеснение на примера ще приемем, че няма преки разходи по придобиването, т.е. покупната цена е равна на цената на придобиване на актива.
 

При остатъчна стойност 10000 лв. ще се променят само амортизируемата стойност на актива и текущият разход за амортизация. В този случай съотношението ще бъде:
 

При остатъчна стойност 15000 лв. стойностите ще изглеждат както следва:
 

 

С уважение:

Нормативна рамка: