Начисляване на провизии по обжалване и осчетоводяване на платени адвокатски хонорари

Съгласно определенията в СС 37 „Провизии, условни задължения и условни активи” провизията е задължение с неопределена срочност или размер.

Условни задължения са такива задължения, които могат да се класифицират като:
а) възможно задължение, което произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието, или
б) настоящо задължение, което произлиза от минали събития, но не е признато, защото:
- не е вероятно за погасяването му да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически ползи, или
- размерът на задължението не може да бъде определен с достатъчна степен на надеждност.

Следва да се прави разграничение между:
- провизии, които се признават като пасиви, тъй като представляват настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходим поток, включващ икономически изгоди, и
- условни задължения, които не се признават като пасиви, защото са:
* възможни задължения, тъй като все още не е потвърдено дали предприятието има текущо задължение, което би могло да доведе поток от ресурси, включващи икономически изгоди;
или
* текущи задължения, които не отговарят на критериите за признаване.

Провизия трябва да се признава, когато са изпълнени следните критерии:
а) предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса;
б) има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;
в) може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

При липса на един от посочените критерии провизия не трябва да се признава.

Във въпроса не е посочено какъв е предметът на иска, т.е. дали е налице правно задължение за предприятието, което да произтича от клаузите на договор, например. Ако самият предмет на съдебния спор вече е признат в баланса като пасив и въпросът е единствено до провизирането на лихви и разноски, те най-вероятно не отговарят на условията за признаване на провизия и следва да се оповестят като условно задължение до постановяването на окончателно съдебно решение. Същото се отнася и до предмета на иска, ако към датата на отчета той не представлява текущо правно или конструктивно задължение на предприятието.

Относно платените от предприятието разходи за адвокатски хонорари за собствената му процесуална защита, те се признават като текущ разход. Ако сумите са претендирани по делото за възстановяване от изгубилата страна и предприятието има обосновани очаквания, че делото ще бъде спечелено, те могат да се оповестят като условен актив. От съществена важност е при оповестяването на условните активи да се избягва даването на заблуждаващи индикации за вероятността да бъдат реализирани приходи.

С уважение:

Данъчно третиране на неизползвани компенсируеми отпуски – чл. 41 ЗКПО