Начисляване на ДДС при префактуриране на разходи

Относно префактуриране на разходи с начислен ДДС, в случаите при които префактурирането не е по повод задължения, свързани с основна доставка, е изразено становището на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-42/ 21.02.2014 г. по повод данъчно третиране по ЗДДС.  
 
Най-общо казано, във въпросното становище са разгледани две хипотези на префактуриране на разходи. Нерядко например възстановяването на разходи е част от данъчна основа на доставка, която се извършва между лицето, направило разходите, и това, което ги поема. В такива случаи поемането на въпросните разходи по принцип е предварително уговорено с договор и те се включват като част от възнаграждението например. Така съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката. По този начин самите префактурирани разходи в редица случаи подлежат на облагане с ДДС.

В такава хипотеза могат да попаднат например лица – наемодатели на недвижими имоти, които префактурират консумативни разходи на наематели. Посочените консумативни разходи нямат самостоятелно данъчно третиране, а следва да се приемат за част от данъчната основа на доставките възникващи по повод наемното правоотношение.
 
Другата хипотеза е когато възстановяването на разходите не е част от данъчната основа на доставка, която се извършва между лицето, направило разходите и това което ги поема. В такива случаи следва да се има предвид казаното в горецитираното становище директор на НАП с изх. № 20-00-42/ 21.02.2014 г.  
 
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържа текст, регламентиращ префактуриране на стоки и услуги. Все пак при префактуриране следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката, а именно: данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), недопустимо е например префактуриране, при което би се променило мястото на изпълнение на доставката. Префактурирането е допустимо само и единствено, доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения.
 
В горецитираното становище на НАП обаче, изрично е подчертано, че доколкото наличието на облагаема доставка е същностна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит за получателя, префактурирането следва да се счита за допустимо само и единствено в случаи, при които то се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит, което в конкретния случай би било затруднено или невъзможно.  
 
Така че, ако не става въпрос за разходи, съпътстващи (основна) доставка между данъчно задължените лица, то е възможно (но не и задължително) да се извърши префактуриране на тези разходи към действителния им потребител. Според НАП префактурирането е допустимо, доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставената стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения.