Място на изпълнение и начин на облагане на услуги, доставяни по електронен път към ФЛ от ЕС

Явно въпросът касае мястото на изпълнение и начина на облагане на услуги, доставяни по електронен път към данъчно незадължени лица, установени на територията на ЕС и съответно приложимостта на разпоредбите на чл. 21, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДС. За да се прецени дали тези разпоредби са приложими, следва на първо място да се определи дали конкретната услуга представлява услуга, предоставяна по електронен път. Съгласно приложение ІІ, т. 5 от директива 2006/112/ЕС доставката на дистанционно обучение представлява такава услуга. В регламент 2011/282/ЕС се съдържат и някои допълнителни уточнения относно обхвата на този вид услуги. Съгласно приложение І от регламента посочената по-горе разпоредба на директивата включва:
а) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от Интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато Интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;
б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.
 
Не са услуги предоставяни по електронен път (чл. 7, §3 от регламента):
- услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез Интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка);
- учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата.
 
Ако при въпросните видео курсове няма диалогов елемент вероятно те биха могли да се определят като дигитално съдържание на книги и други електронни публикации и съответно да попаднат в обхвата на услугите, предоставяни по електронен път (Приложение І, т. 3, буква „в" от регламента).
 
Ако въпросната услуга попада в определението за „услуги, предоставяни по електронен път" и се предоставя към данъчно незадължени лица, правилно сте се ориентирали, че мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и е там, където е установен получателят на услугата. Когато доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка, в която е установен доставчикът и общата стойност без ДДС на тези доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро мястото на изпълнение се определя по общия ред на закона (чл. 21, ал. 1 от ЗДДС) и е там където е установен доставчикът или неговият постоянен обект, когато услугата се предоставя от постоянен обект. Доставчикът има право на избор да прилага ал. 6 и при оборот под 10 000 евро (чл. 21, ал. 10 от ЗДДС).
 
Това означава, че докато не надхвърли прага от 10 000 евро българският доставчик, който не е регистриран по ЗДДС и не е избрал да прилага чл. 21, ал. 6 от закона, прилага българския данъчен закон спрямо доставките на услуги, извършвани по електронен път към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, не начислява ДДС за тези доставки и трупа оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от закона. Доставката, с която се надхвърля прагът от 10 000 евро, вече е с място на изпълнение на територията на държавата членка, в която е установен получателят и съответно за нея е приложимо данъчното законодателство на тази държава членка.
 
Извършването на услуги, предоставяни по електронен път към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, не води автоматично до задължение за ДДС-регистрация нито по ЗДДС, нито съгласно разпоредбите на директива 2006/112/ЕС и регламент 2011/282/ЕС. Възниква обаче облагаемост на доставката на тази услуга за доставчик, който по правило не е установен на територията на държавата, в която доставката е облагаема и в повечето случаи това е основание за задължителна регистрация в тази държава, тъй като в повечето държави членки (от 01.01.2020 г. вече и в България) праговото освобождаване при нисък оборот се прилага само за доставчици, които са установени на територията на държавата, в която доставката е облагаема. За да не се налага регистрация във всяка държава членка, в която българският доставчик извършва облагаеми доставки на услуги, извършвани по електронен път, той може да избере да се регистрира за прилагане на режим „в Съюза", като за целта следва да е регистриран за целите на ЗДДС.
 
С други думи, след като надхвърли прага от 10 000 евро българският доставчик не е задължен да се регистрира за режим „в Съюза", но ако не го направи следва да се регистрира във всяка държава членка, в която извършва облагаеми доставки на услуги, извършвани по електронен път, най-малко на основание, аналогично на разпоредбата на чл. 97б от ЗДДС.

С уважение:

Още за регистрация по ЗДДС:

Нормативна рамка

ЗДДС

Директива 2006/112/ЕС

Регламент 2011/282/ЕС