Ликвидация на ООД – правни и данъчно-счетоводни аспекти - III част

Част първа четете тук >>>
Част втора четете тук >>>

 
Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) намират приложение при разпределяне на ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица. Като аналогично на ЗКПО и в ЗДДФЛ е налице текст, който определя доходите от ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица като доходи от източник в Република България (чл. 8, ал. 3).
 
Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби за целите на ЗДДФЛ ликвидационен дял е:
а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;
б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;
в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;
г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;
д) доход с характер на дял по букви "а" - "г" при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.
 
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от ликвидационни дялове, разпределени в полза на местни и чуждестранни физически лица. Като размерът на дължимия данък е 5 на сто от положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството. В случай че доходът е непаричен, той се оценява в български левове към датата на придобиването му по пазарна цена (чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ), която пазарна цена се определя по реда, предвиден в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК.
 
Окончателният данък върху доходите от ликвидационни дялове на физически лица се удържа от предприятието платец на дохода и се внася в ТД на НАП по мястото на регистрацията му в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. В същия срок предприятието е задължено да подаде и Декларация по чл. 55, ал. 1 за дължими данъци (образец 4001).
 
 
Не на последно място, дружеството има задължение за подаване на справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи на физически лица за доходите, обложени с окончателен данък по глава шеста от закона (сред които попадат и доходите от ликвидационни дялове), с изключение на подлежащите на деклариране доходи по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК[1]. В образеца за 2016 година изплатените доходи от ликвидационни дялове на физически лица се декларират с код 814.
 
Срокът за подаване на справката е до 30 април на следващата година, но при прекратяване на дружеството с ликвидация на основание чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ справката се подава в сроковете по чл. 162 от ЗКПО или в конкретния случай на датата на подаване на искането за заличаване.
 
В допълнение обръщаме внимание на факта, че на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, местните физически лица нямат задължение да декларират придобитият през годината доход от ликвидационен дял от източник в страната в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
 
Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, когато едно дружество се прекратява без правоприемник, то трябва да предаде в съответното териториално поделение на НОИ: разплащателните ведомости на дружеството, трудови договори, заповеди за назначаване, заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. След предаване на разплащателните ведомости ТП на НОИ издава удостоверение, което задължително следва да се представи в Търговския регистър към Агенцията по вписванията при подаване на заявлението за заличаване на дружеството.
 
Редът и условията за предаването на разплащателните ведомости е подробно отразен в издадената от Управителя на НОИ Инструкция № 5 от 30.06.2005 година за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.
 
 
Дейностите по предаването на изброените документи се извършва при прекратяване дейността на осигурителя, като съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Инструкцията за търговските дружества за дата на прекратяване на дейността се счита датата, на която е вписан ликвидатор в търговския регистър. В допълнение, за да започне предаване на документите, се изисква да са прекратени трудовите договори с работниците и служителите на дружеството, като по изключение е възможно при започване на дейностите по предаване на разплащателните ведомости да не е прекратен трудовият договор само с работници, които отговарят за обработка на документацията, която подлежи на предаване в НОИ[2]. Ликвидаторът е длъжен в 30-дневен срок от прекратяване на дейността да подаде в ТП на НОИ по седалище на дружеството заявление-декларация за предаване на документите. Въз основа на това заявление ръководителят на ТП на НОИ определя дата за приемане на документите.
 
Всички документи, които подлежат на предаване подлежат на предварителна обработка съгласно посочените в раздел II на Инструкция № 5 изисквания (чл. 7 до чл. 14) и се предават на назначена за целта приемателна комисия към ТП на НОИ. Приемателната комисия проучва правилната обработка на делата и съставените описи, преглежда документите и взема решение за приемането или връщането им за дообработване, като дава и съответните указания; предоставя съставените описи на делата за одобрение от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него длъжностно лице и съставя приемателно-предавателен протокол. Приемателно-предавателния протокол се съставя в три екземпляра – по един за ТП на НОИ, архивохранилището и осигурителя. След подписване на приемателно-предавателния протокол ръководителят на ТП на НОИ, на чиято територия е седалището на осигурителя, издава на дружеството, което е обявено в ликвидация, удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, което удостоверение, както споменахме по-горе, е необходимо да се приложи при подаване на искане за заличаване на дружеството в Търговския регистър.
 

Съгласно изричната разпоредба на чл. 35, ал. 1 от Закона за счетоводството годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация се съставят на база на национален счетоводен стандарт. Това е СС 13 – „Отчитане при ликвидация и несъстоятелност”. Той следва да се прилага от всички дружества, обявени в ликвидация, независимо от това коя счетоводна база са прилагали преди това (НСС или МСФО).
 
Посоченият стандарт изисква към датата на обявяване на търговското дружество в ликвидация (вписване на обстоятелството в Търговския регистър) да се извърши счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство за отчетен период. При приключването следва да се изготви счетоводен баланс, отчет за паричния поток, отчет за приходите и разходите и отчет за собствения капитал към датата на обявяване на дружеството в ликвидация. Така съставения баланс се трансформира в „Начален баланс при ликвидация”, като при съставянето му следва да се спазят следните изисквания на СС 13:
- Следва да се направи инвентаризация на активите и пасивите на дружеството;
- Всички разчети в чуждестранна валута трябва да се трансформират в левове по централния курс на БНБ към датата на вписване на обявяване на дружеството в ликвидация;
- Всички финансови резултати до ликвидацията и всички останали видове резерви се обединяват и се отчитат като други резерви.
           
След спазване на тези изисквания се съставя Начален баланс при ликвидация (Приложение № 1 към СС 13), в който колоната Предходна година не се попълва, като към заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към името на предприятието се добавя „в ликвидация”.
 
Съгласно разпоредбите на СС 13 след обявяване на дружеството в ликвидация се преустановява и начисляването на амортизации на дълготрайните активи, освен в случаите, когато с тях се извършва стопанска дейност. Стандартът допуска наличието на стопанска дейност: ако се извършва производствена дейност по приключване на поръчки или договорни взаимоотношения, поети преди обявяване на дружеството в ликвидация, или ако се извършва производствена дейност по приключване на незавършено производство, налично към датата на обявяване на дружеството в ликвидация, както и ако в процеса на ликвидацията част от активите, които все още не са осребрени, се отдават под наем. В този случай параграф 4.5 от СС 13 изисква финансовият резултат от стопанската дейност да се отчита по отделни счетоводни сметки с оглед разграничаването му от резултата от ликвидацията.
 
 
В колоната за предходен отчетен период на изброените по-горе елементи на годишния финансов отчет се посочват данни само ако и в предходния период предприятието е било в производство по ликвидация.
 
При текущото отчитане на предприятията в ликвидация следва да се използват специално създадени счетоводни сметки, а именно:
- сметка Разходи при ликвидация, в която следва да се натрупват всички разходи по икономически елементи, които са свързани с дейностите по ликвидация;
- сметка Приходи при ликвидация, която се използва за отчитане на продажбите (осребряване) на активи в процеса на ликвидация на дружеството; и
- сметка Финансов резултат при ликвидация
 
Счетоводната сметка за финансовия резултат при ликвидация служи за отчитане на резултата от ликвидацията и в началото на всеки отчетен период се приключва в ликвидационния капитал – т.е. по сметка Други резерви.
 

Не на последно място параграф 5.3 от СС 13 изисква при заличаване на предприятието в ликвидация ликвидаторите да предадат в държавния архив счетоводните документи, които подлежат на съхранение.

---

Христо Досев, д.е.с