Ликвидация на ООД – правни и данъчно-счетоводни аспекти - I част

 
В чл. 154, ал. 1 от Търговския закон са посочени различните основания за прекратяване на едно ООД, които не изчерпват всички възможни хипотези, тъй като търговското законодателство допуска и други основания за прекратяване, когато те са регламентирани в дружествения договор. Съгласно цитираната търговско-правна норма, търговско дружество се прекратява:
- с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
- по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
-  чрез сливане и вливане в акционерно или друго дружество с ограничена отговорност;
- при обявяване в несъстоятелност;
- по решение на окръжния съд в предвидени от този закон случаи.
 
Един от най-често срещаните случаи за прекратяване на едно дружество е по решение на съдружниците. В този случай, както и при прекратяване с изтичане на срока, определен в дружествения договор и по решение на окръжния съд, се открива производство за ликвидация на дружеството. Ликвидацията на дружеството се извършва по реда на глава седемнадесета от Търговския закон (чл. 266 – чл. 274. Като най-важни задачи, които следва да се изпълнят от ликвидатора в процеса на ликвидацията на едно дружество, можем да назовем следните:
- да реализира дружествените вземания;
- да осребри наличното имущество;
- да изплати задълженията на дружеството към външни кредитори; и
- да разпредели остатъчното имущество между съдружниците.
 
Едва след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството е разпределен между съдружниците му, ликвидаторът подава искане за заличаване на дружеството от Търговския регистър.
 
Освен чисто правния аспект на ликвидацията, регламентиран в Търговския закон, процесът е съпроводен от редица данъчни, осигурителни и счетоводни специфики, различаващи се значително от регулацията на едно нормално работещо предприятие. Тук авторът ще се опита всеобхватно да разгледа евентуалните проблеми и въпроси, които възникват, като естествено ще наблегне на онези изисквания, регламентирани от данъчното и счетоводно законодателство.
 
За начало ще се спрем на особеностите на прекратяване на търговското дружество (предприятието) и ликвидацията му, погледната през призмата на Данъчно-осигурителния процесуален кодек (ДОПК) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
 
 
Разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ДОПК изисква при прекратяване на юридическо лице - търговец, преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в Търговския регистър, търговецът да уведоми компетентната ТД на НАП по седалището си чрез подаване на уведомление по образец. Уведомлението може да бъде намерено на електронната страница на НАП на следния адрес: www.nap.bg/document?id=6617. Въз основа на така подаденото уведомление компетентната ТД на НАП следва в 60 дневен срок да издаде удостоверение за уведомяването. Това удостоверение е необходим документ за вписване на прекратяването на дружеството в Търговския регистър и започване на процедурата по ликвидация. Изискването за представяне на удостоверението за уведомяване към внесеното заявление за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията (заявление по образец № Б6 „Заявление за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация“) е регламентирано както в чл. 77, ал. 2 от ДОПК, така и в Търговския закон, съгласно чл. 268, ал. 3, според който ликвидаторът е длъжен да уведоми НАП за започналата ликвидация.
 
 
Едно от условията за задължителна дерегистрация (прекратяване на регистрацията) по ЗДДС, визирано в чл. 107, т. 4, буква „а” от закона, е прекратяването на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация. В 14-дневен срок от настъпване на това обстоятелство (т.е. от вписване в Търговския регистър на прекратяването на дружеството и обявяването на дружеството в ликвидация) лицето следва да подаде заявление за дерегистрация в компетентната ТД на НАП. Форматът на заявлението за дерегистрация е регламентиран с Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) и представлява Приложение № 8 към правилника, като в него следва да се отбележи основанието за задължителна дерегистрация на лицето. Съгласно разпоредбите на чл. 77, ал. 2 от ППЗДДС към заявлението се прилагат:
- справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия;
- справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
- справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставките на акцизни стоки за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата;
- удостоверението/ята за регистрация по чл. 104, ал. 1 и 2 от ЗДДС, в случаите когато са издадени такива.
 
В 7-дневен срок от подаване на заявлението за задължителна дерегистрация, органът по приходите следва да извърши проверка на основанието за дерегистрация и съответно в 7-дневен срок от приключване на проверката да издаде акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. Като в случаите, когато дерегистрацията е на основание прекратяване на дружеството - за дата на дерегистрация се смята датата на прекратяването (т.е. датата на вписване в Търговския регистър на прекратяването и обявяване на търговското дружество в ликвидация).
 
 
В случай, че данъчно задълженото лице – „Търтей консулт” не предприеме стъпките за задължителна дерегистрация, чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда регистрацията на дружеството да се прекрати по инициатива на органа по приходите чрез издаване на акт за дерегистрация, който обаче не се връчва на данъчно задълженото лице и за дата на дерегистрацията се приема датата на възникване на обстоятелството за дерегистрация. В този случай обаче чл. 178 от закона предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лева, когато лице, което е задължено, не подаде заявление за прекратяване на регистрацията.
 
Много е важно всички данъчно задължени лица – юридически лица да са наясно със задължението си за дерегистрация по ЗДДС при прекратяването им и факта, че датата на прекратяването им е и дата на дерегистрацията им по ЗДДС, защото от този ден следва да прекратят издаването на данъчни документи и начисляване на ДДС. В случай че се наруши това изискване, чл. 183 от административнонаказателните разпоредби на закона предвижда имуществена санкция за лице, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде данъчен документ, в който посочи данък. Размерът на санкцията е равен на размера на посочения в издадения данъчен документ данък, но не по-малко от 1 000 лв., а при повторно нарушение размерът на имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5 000 лв.
 
 
В тази връзка данъчно задълженото лице следва да състави Протокол - опис за начисляване на данък върху наличните активи при дерегистрация – Приложение № 9 към чл. 77, ал. 4 от ППЗДДС. Протоколът се подава заедно със справка-декларацията по закона за последния данъчен период (т.е. времето от началото на съответния месец до дата на дерегистрацията включително – чл. 87, ал. 4 от ЗДДС) и се включва в дневника за продажбите и в резултата за последния данъчен период, деклариран със справка-декларацията за този данъчен период.
 
Обръщаме внимание, че в протокол-описа се включват само активи, за които е ползван данъчен кредит. Ако например дружеството притежава сграда, която отговаря на дефиницията за нова сграда, дадена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби, за която при придобиването не е ползвало данъчен кредит, тъй като същата е закупена от данъчно незадължено физическо лице, то тази сграда не следва да се включва в протокол-описа по чл. 77, ал. 4 от ППЗДДС.
 
Данъчната основа за определяне на дължимия данък за наличните стоки и/или услуги по чл. 111 от ЗДДС се определя към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето и съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от закона е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Като в случай че данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

В тази връзка § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на закона указват, че пазарната цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, а именно:
„8. "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.“
„10. "Методи за определяне на пазарните цени" са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.“
 
Както бе споменато по-горе задълженията на ликвидатора са свързани с осребряване на имуществото на дружеството. Продажбата на това имущество не формира облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, въз основа на който обявените в ликвидация лица да подлежат на последваща регистрация по ЗДДС. Причината за това е, че дейността по осребряване на активите по повод на ликвидацията, не попада в обхвата на независимата икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.
 
В същото време обаче, всяко обявено в ликвидация и дерегистрирано данъчно задължено лице, задължително определя своя оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в който се включват всички доставки, които излизат извън обхвата на осребряването на имуществото по повод ликвидацията и представляват независима икономическа дейност. Такива, например, доставки са:
- производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на клиентски поръчки, поети преди обявяването му в ликвидация;
- производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на договорни взаимоотношения, поети преди обявяването му в ликвидация;
- производствената дейност на предприятието по довършване на незавършеното производство към датата на обявяването му в ликвидация;
- отдаването на активи под наем в процеса на ликвидация;
- други предприети търговски сделки.
 

---

Христо Досев, д.е.с