Актуални въпроси на правата и задълженията в търговския оборот пред заплахата от коронавирус
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Още за ситуацията около коронавируса:
Откакто първите случаи на коронавирус (COVID-19) бяха обявени в Китай, много държави по света взеха мерки с цел ограничаване разпространението на вируса, включително чрез налагането на забрани за пътуване, поставяне на граждани под карантина и изолиране на заразените или потенциални вирусоносители. Отскоро (според някои – със закъснение, според други – навременно) сред тях е и България. Със Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-124/13.03.2020 г. на територията на страната бяха въведени редица противоепидемични мерки, в т.ч. преустановяване на посещенията на търговски обекти и заведения за обществено хранене, на учебните занятия и посещенията на детски градини и ясли, провеждането на всякакъв тип масови мероприятия, профилактични прегледи, планови операции и т.н. Надеждата е чрез тях да се ограничи разпространението на епидемията, но неизбежно те оказват своето негативно влияние на търговския оборот. Тепърва ще стават ясни последиците от разпространението на вируса върху световната икономика и търговия, но предприемачите, включително и у нас, вече търпят загуби и оперативни смущения, включително поради принудително затваряне на обекти, пристанища, смущения във веригите на доставките и дистрибуционните канали, недостиг на персонал, както и намалено търсене на някои стоки и услуги.
Поради неочаквания характер на епидемията често се поставя въпросът дали е налице т.нар. форсмажор (от фр. - force majeure или в превод – непреодолима сила) и какви възможности дава това за правна защита срещу евентуално неизпълнение или забавено изпълнение на договорни задължения. Световните медии вече отразиха многобройни искове на база форсмажор, в които участват китайски купувач или доставчик, но с разрастването на разпространението на вируса обхватът им неминуемо ще се разшири. Всеки договор с изрична клауза форсмажор може да бъде обект на такъв иск. Законодателството на повечето страни предлага правна защита при форсмажор, дори и договорите изрично да не съдържат такава клауза.
Ефектът от COVID-19 е най-очевиден за доставчиците по търговски договори, някои от които вероятно няма да могат да изпълнят в срок, или въобще, задълженията си като длъжници по договора. Но форсмажор клаузите представляват интерес и за купувачите – кредитори. Първо, те са изправени пред риска да не получат или да не получат в срок договореното. На следващо място, те самите могат да срещнат проблеми при осигуряване на транспорт за закупените от тях стоки и материали, и да изпаднат в последващи затруднения при изпълнение на договорите с техните клиенти.
Какво е форсмажор?
Концепцията за форсмажор произлиза от френското гражданско право и в последствие е пренесена в законодателствата на много други страни от континенталната правна система, реципирани основно от Френския граждански кодекс и Германския граждански законник. Форсмажор намира широко приложение и в страните с правна система на общото право (като Великобритания и САЩ), където такива клаузи са често срещани в търговските договори, тъй като без тях страните по договора биха имали ограничена защита в ситуации, когато е невъзможно или несъразмерно трудно да се изпълни договора поради събития извън контрола на засегнатата страна. Без значение дали източникът на правата, произтичащи от форсмажор, е национално законодателство или договор, целеният ефект на форсмажор-клаузата е да оправдае неизпълнението на договорни задължения от някоя от страните по договора, когато неизпълнението е в резултат на дефинирано форсмажор събитие.
За да се определи дали дадено събитие е форсмажор, следва да се приложи съответният тест от приложимото законодателство или конкретния договор. Повечето форсмажор законодателни режими не са строго рестриктивни – в смисъл, че конкретното събитие не следва да е изрично изброено като форсмажор събитие, стига то да отговаря на определени общи критерии. Практически много договорни форсмажор клаузи съдържат списък с примерни събития, които попадат в обхвата им. В общия случай е по-лесно да се разчита на такава клауза, ако събитието попада в изредените такива, но много договори не включват събития като “епидемия” или “пандемия” (което е разбираемо поради факта, че такива събития поне досега бяха по-скоро изключения), но пък биха могли да се интерпретират като част от други, по-общи термини като например “заболявания”.
В някои сектори е обичайно в търговските договори да се включват и списъци от събития, които изрично не попадат в категорията форсмажор. Както доставчици, така и купувачи, често използват тази възможност с цел да прехвърлят риска към засегната страна, произлизащ от събития, които са извън техния контрол, и иначе биха могли да попаднат в дефиницията на форсмажор събитие, но се възприемат от пазара като иманентно присъщ риск за бизнеса в определен сектор или страна – примери за такива събития са икономически спад и други финансови затруднения.
Форсмажор в българското право
Форсмажорът (непреодолима сила) е дефиниран в разпоредбата на чл. 306 от Търговския Закон (ТЗ): „Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.“
По смисъла на чл. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) бедствие е „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“, т.е. бедствието е друго определение за форсмажор по смисъла на националното ни законодателство. Както е видно, за форсмажорни обстоятелства се приемат не само природните бедствия (като поройни дъждове, наводнения, виелици, градушки, земетресения и т.н.), а и събития, настъпили в резултат на човешка намеса: блокади (на пътища, граници и др.), производствени аварии, войни и други. В случаите на епидемия/пандемия може да се приеме, че причините са и от двете категории – дори първоначално ситуацията да е породена от обективни фактори, тя ескалира и в резултат на човешки действия.
Обикновено е слабо вероятно е да възникне спор между страните относно бедствения характер на дадена ситуация (наличието на форсмажор), защото такива събития са широко известни, особено при съвременното развитие на информационните и комуникационни технологии. Все пак за различни цели законодателството установява механизми за доказването им като издаване на удостоверения от компетентни държавни и общински институции. Сертификати за форсмажор в търговския оборот издава и Българската търговско-промишлена палата. Те служат като документ за освобождаване от отговорност при неизпълнение или забавено изпълнение на търговска сделка, причинено от непреодолима сила. Целта е да се подпомогне дейността на търговеца, като му се спести например заплащането на неустойки по договора. Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП, са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции. (Впрочем, на сайта на БТПП може да се открие и примерна форсмажор клауза за външнотърговски сделки, която да послужи като добра отправна точка при преговорите по бъдещи договори).
Някои практически съвети
Страните по търговски договори, които вече са или могат да бъдат засегнати от разпространението на коронавируса, следва да прегледат внимателно текста на всеки договор. Анализът може да започне от приложимото право (напр. много международни договори стандартно използват английското право като приложимо право) и дали е налице изрична форсмажор клауза, както и дали тя е обвързана с времеви ограничения за завеждането на иск или други процесуални действия.
Ако конкретният договор съдържа форсмажор клауза, препоръчително е да се направи предварителна оценка за това дали форсмажор клаузата е “отворена” или съдържа рестриктивен списък на събитията в нейния обхват, за да се прецени дали коронавирусът и съответните мерки, наложени от различните държавни и общински институции в отговор на епидемията, попадат в обхвата или са изключени. Ако тълкуването на клаузата подкрепя такъв извод, желателно е преговорите с насрещната страна да протекат под формата на конструктивен диалог, за да не бъдат прекъснати или застрашени възможните бъдещи бизнес-отношения.
Ситуацията в момента може значително да промени договорната практика занапред, в смисъл, че на форсмажор клаузите вероятно ще се обръща все по-голямо внимание. Кредиторите ще настояват за ограничаване на техния обхват, а длъжниците ще се опитват да се гарантират във възможно най-голяма степен срещу случаи на невиновна невъзможност за изпълнение.
Ако договорът не съдържа форсмажор клауза и приложимото право е българското, може да се обоснове изводът, че дефиницията на “непреодолима сила” в чл. 306 ал. 2 ТЗ е достатъчно широка, за да обхване разпространението на коронавируса. Това обаче все още не означава непременно, че неизпълнението на договора се дължи на непреодолимата сила. Така например, преди да се позове на чл. 306 ТЗ, всеки доставчик, засегнат от коронавириса, следва внимателно да прецени дали може да обоснове причината за неизпълнението на задълженията си като породена от COVID-19, или епидемията е само част от причините. Кредиторите вероятно ще са доста критични към опитите на длъжниците да разчитат на форсмажор. Без съмнение, те ще искат ясна информация за това как разпространението на вируса и последващите законодателни и административни мерки са се отразили на възможността им да изпълнят договора.
Не бива да се забравя задължението за писмено уведомяване в подходящ срок на другата страна по договора за наличието на форсмажор и последиците за договора от него. Анализът на това какво е подходящ срок в конкретната ситуация зависи от множество фактори, включително предмета и срока за изпълнение на договора.
Накрая, преди позоваването на форсмажор клауза, всеки длъжник трябва да си дава сметка, че другата страна има право да прекрати договора, а това може да не е крайният резултат, който се желае, особено при дългогодишни взаимоотношения и периодични доставки на стоки или услуги.
***
Може би най-добрата препоръка, която може да се даде към настоящия момент, е да не се предприемат прибързани и необмислени действия, породени от безпокойство (често граничещо и с паника). Добре е от рано да се мисли за възможности за предоговаряне, отсрочване или разсрочване на сроковете на доставки, плащания и т.н., а не непременно за невъзможност за изпълнение на договорите. Във всеки случай е силно препоръчително да се търси компетентна юридическа помощ, чрез която да се минимизират рисковете от възникване на бъдещи спорове и свързаните с тях допълнителни разходи на средства, време и енергия.
Въпреки че за момента няма особена яснота по темата, не е изключено – по примера от последните дни на други европейски държави – да се предприемат мерки на законодателно ниво за подкрепа на бизнеса, напр. възможност за отсрочване на данъчни и осигурителни задължения. Безусловно необходимо е те да се следят на ежедневна база и да се познават добре. Такива мерки биха дали „глътка въздух“ на предприемачите и със сигурност ще способстват за оцеляването на търговския оборот в страната.
доц. д-р Андрей Александров
