Корекция на ДДС при даряване на неамортизирани дълготрайни активи

Безвъзмездните доставки по принцип са извън обхвата на ЗДДС по аргумент от противното на чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Въпреки това, за целите на данъчното облагане някои безвъзмездни доставки са приравнени на възмездни, като по този начин те подлежат на облагане съгласно общите правила на ЗДДС. Такива са безвъзмездните доставки на стоки за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители, при условие че при производството, вноса или придобиването им е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит (чл. 6, ал. 3 т. 1 от ЗДДС). За целите на закона това са нормални облагаеми доставки, освен когато не попадат изрично сред освободените на основание разпоредбите на глава четвърта от ЗДДС.
 
Когато се извършва приравнена доставка, която е облагаема и при придобиване на предмета на тази доставка е приспаднат данъчен кредит, не може да се приеме, че е налице промяна на предназначението на стоката или услугата. Тези доставки не попадат в обхвата на чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗДДС и за ползвания данъчен кредит не се извършва корекция по този ред. Тъй като доставката е приравнена на възмездна за нея се начислява данък от доставчика, подобно на всяка друга облагаема доставка.

Данъчната основа за доставките, които са приравнени на възмездни на основание чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса (чл. 27, ал. 1 от ЗДДС). Разпоредбата не прави разлика дали предметът на доставката е дълготраен актив (напълно амортизиран или не), не отчита евентуалното изхабяване на стоката към момента на извършване на приравнената доставка, нито изтеклия период между датата на извършване на доставката и момента, в който е ползван данъчен кредит. За разлика от данъчната основа при доставката на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС, която след промените в сила от 01.01.2016 г. отчита изхабяването на стоките, които са или биха били дълготрайни активи и поставя граница от 5 години от момента, в който е ползван данъчен кредит. За да се приложи тази разпоредба обаче следва да е налице услуга, при извършването на която се използва стока, за която е ползван данъчен кредит, т. е. не е налице прехвърляне право на собственост или друго вещно право върху стоката.

 

С уважение: