Корекция на данъчен кредит при пропаднала услуга към фирма, която вече е дерегистрана по ДДС
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Дружество А сключва договор за голяма сума за извършване на строителна услуга. Дружеството Б - изпълнител - издава авансова фактура, която е платена. След известен период от врема се оказва, че услугата няма да бъде извършена изобщо, а дружество Б е дерегистрирано по ЗДДС и не може да бъде открито. Как дружество А да върне ползвания данъчен кредит от авансовата фактура, при условие че дружество Б изобщо няма да бъде намерено. Какъв протокол да бъде издаден от А, с който да си самоначисли ДДС-то? В кой от двата дневника трябва да влезе и с каква данъчна основа (ако изобщо трябва да има такава)? Как трябва да се осчетоводи тази сума и как трябва да изчезне сумата от сметка 402? Кредитно известие няма да има. Изобщо как да изляза от цялата ситуация с данъчния кредит, който трябва да върнем и със счетоводните записвания за премахване на аванса?
Дружество А сключва договор за голяма сума за извършване на строителна услуга. Дружеството Б - изпълнител - издава авансова фактура, която е платена. След известен период от врема се оказва, че услугата няма да бъде извършена изобщо, а дружество Б е дерегистрирано по ЗДДС и не може да бъде открито. Как дружество А да върне ползвания данъчен кредит от авансовата фактура, при условие че дружество Б изобщо няма да бъде намерено. Какъв протокол да бъде издаден от А, с който да си самоначисли ДДС-то? В кой от двата дневника трябва да влезе и с каква данъчна основа (ако изобщо трябва да има такава)? Как трябва да се осчетоводи тази сума и как трябва да изчезне сумата от сметка 402? Кредитно известие няма да има. Изобщо как да изляза от цялата ситуация с данъчния кредит, който трябва да върнем и със счетоводните записвания за премахване на аванса?
Отговор:
Дълго време съществуваше празнота в ЗДДС относно начина за корекция на приспаднат данъчен кредит по развалена доставка, за която доставчикът не издава кредитно известие, въпреки че чл. 78 от закона вменяваше такова задължение на получателя. С промени в ЗДДС и ППЗДДС, в сила от 01.01.2017 г. и 21.03.2017 г. беше разписана конкретна процедура за корекция на приспаднатия данъчен кредит в случаи като описания във въпроса.
Съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Тази разпоредба се прилага и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика.
Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС в случаите по чл. 78, ал. 4 и 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. размер на ползвания данъчен кредит;
5. номер и дата на документ/и, по който/ които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.
Протоколът се отразява в дневника за покупките със знак "-" и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки.
Щом договорът няма да бъде изпълнен платената сума вече не представлява аванс, а парично вземане от доставчика. Считаме, че салдото по сметка 402 би следвало да се закрие със сторно (червен запис), като сумата се прехвърли по друга подходяща разчетна сметка, вероятно 498 Други дебитори. Сумата по дебита на сметка 402 би следвало да представлява само данъчната основа на авансово платената сума и в стойността на вземането следва да се включи и размерът на коригирания данъчен кредит, така че общата сума по разчетната сметка (евентуално 498) да бъде равна на общия размер на платения аванс (данъчна основа + ДДС).
Предприятието следва да направи обективна преценка дали вземането е трудно събираемо или несъбираемо и ако това е така то да бъде обезценено или отписано. За целите на ЗКПО счетоводният разход от обезценката или от отписването на вземането формира данъчна временна разлика съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО. Разходът се признава за данъчни цели по реда на чл. 37 от ЗКПО.
Съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Тази разпоредба се прилага и когато е прекратена регистрацията по този закон на доставчика.
Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС в случаите по чл. 78, ал. 4 и 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. размер на ползвания данъчен кредит;
5. номер и дата на документ/и, по който/ които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.
Протоколът се отразява в дневника за покупките със знак "-" и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки.
Щом договорът няма да бъде изпълнен платената сума вече не представлява аванс, а парично вземане от доставчика. Считаме, че салдото по сметка 402 би следвало да се закрие със сторно (червен запис), като сумата се прехвърли по друга подходяща разчетна сметка, вероятно 498 Други дебитори. Сумата по дебита на сметка 402 би следвало да представлява само данъчната основа на авансово платената сума и в стойността на вземането следва да се включи и размерът на коригирания данъчен кредит, така че общата сума по разчетната сметка (евентуално 498) да бъде равна на общия размер на платения аванс (данъчна основа + ДДС).
Предприятието следва да направи обективна преценка дали вземането е трудно събираемо или несъбираемо и ако това е така то да бъде обезценено или отписано. За целите на ЗКПО счетоводният разход от обезценката или от отписването на вземането формира данъчна временна разлика съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО. Разходът се признава за данъчни цели по реда на чл. 37 от ЗКПО.

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
30Ян2023
Закупуване на лек автомобил с оперативен лизинг и ползване на данъчен кредит
от Елена Илиева
на 30 Ян 2023
30Ян2023
Ползване на данъчен кредит при отдаване на автомобил под наем на свързано лице
от проф. д-р Любка Ценова
на 30 Ян 2023
26Ян2023
Възстановяване на ДДС за закупен офис със специализирано оборудване
от Елена Илиева
на 26 Ян 2023
19Ян2023
Начисляване на ДДС във фактура за отдаване на земеделска земя под аренда
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Ян 2023