Класифициране на паричните потоци от лихви по МСС 7

Отчетът за паричните потоци е част на годишния финансов отчет на предприятието. Отчетът за паричните потоци разкрива способността на предприятието да посреща текущите си задължения, да връща дълговете си, да плаща лихви и да разпределя дивиденти. Изготвянето и представянето на отчет за паричните потоци попада в обхвата на Международен счетоводен стандарт 7 – Отчети за паричните потоци. Едно от основните изисквания на МСС 7 е предприятията да класифицират паричните си потоци в три категории потоци: от оперативна дейност, от инвестиционна дейност и от финансова дейност. На пръв поглед класифицирането на паричните потоци е ясно и директно. То се извършва при спазване на основните насоки на МСС 7, в съответствие с характера на бизнеса и при отчитане на същността на всяка една сделка. Същевременно МСС 7 допуска голяма степен на преценка от предприятието и му предоставя свобода на вземане на решение относно класификацията.

Един от обектите, предизвикващи по-специален интерес по отношение на класифицирането, са лихвите. Предприятието следва да представи платените и получените лихви като отделни статии. МСС 7 признава, че по отношение на нефинансовите предприятия няма консенсус за това как да се класифицират получените и платени лихви. Ето защо стандартът оставя този избор на усмотрението на ръководството, но изисква избраната от предприятието класификация да се прилага последователно от период на период.


При класифициране на платените лихви възниква проблем с лихвите, които се капитализират в стойността на придобити активи. От една страна, независимо от капитализирането, това са лихви и те следва да се класифицират като паричен поток от оперативна или финансова дейност. От друга страна, тези лихви са разход, който води до признаване на актив в баланса, поради което би следвало да се класифицират като паричен поток от инвестиционна дейност.