Капитализиране на лихви по банков кредит

За да е налице регулация на слабата капитализация по смисъла на чл. 43 от ЗКПО, предприятието трябва да отговаря на едно принципно условие, а именно осреднената величина на привлечения капитал съгласно счетоводния баланс на предприятието, изчислен по следния начин:
(привлечен капитал към 1 януари на годината + привлечен капитал към 31 декември на годината) / 2,
трябва да превишава трикратния размер на осреднената величина на собствения капитал съгласно счетоводния баланс на предприятието, изчислен по следния начин:
(собствен капитал към 1 януари на годината + собствен капитал към 31 декември на годината) / 2.

При положение че предприятието не отговаря на това изходно условие, режимът на слабата капитализация по реда на чл. 43 от ЗКПО не се прилага.

Ако в настоящия казус допуснем, че осреднената величина на привлечения капитал превишава трикратния размер на осреднената величина на собствения капитал, тогава предприятието следва да приложи режима на слабата капитализация.

В чл. 43, ал. 4 от ЗКПО са регламентирани онези разходи за лихви, които подлежат на регулиране съгласно режима на слабата капитализация. По силата на точка 1 от цитираната правна норма, в случай че кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от предприятието и от свързано лице (в случая от съдружниците), в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1. Тоест ако предоставеният заем е в размер на 200 000 лева и към датата на предоставения заем обезпечението, предоставено от дружеството, е 200 000 лева или повече (покрива на 100% полученият кредит), то тогава съотношението по чл. 43, ал. 4, т. 1 от ЗКПО ще се определи в размер на 1-ца (200 000 лв. заем/ 200 000 лв. обезпечение = 1). При това положение, ако годишният размер на разходите за лихви е 2 000 лева, то лихвите, които няма да подлежат на регулиране, ще се определят в размер на 2 000 лв. Х 1 = 2 000 лв. Тоест цялата лихва няма да подлежи на регулация. В края на краищата, след като размерът на кредита изцяло е гарантиран от дружеството кредитополучател, независимо от факта, че като съдлъжници са определени и свързани с предприятието лица, целият размер на счетоводно отчетените разходи по банковия заем няма да подлежи на регулация по режима на слабата капитализация по реда на чл. 43 от ЗКПО.
 

С уважение:
 

Христо Досев, д.е.с.
 

 

Нормативна рамка

ЗКПО