Какво включват управленските разходи

Основни данъчни закони за приложение в страната са: Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данъка върху добавената стойност, Законът за данъците върху доходите на физическите лица.

Понятието управленски разходи се споменава единствено в ЗКПО. Съгласно чл. 204, т. 3 от действащия ЗКПО до 27.09.2016 г., когато е последната обнародвана в държавен вестник промяна, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи,  свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Тази разпоредба е отменена в ДВ бр. 75 от 27.09.2016 г., считано от 01.01.2016 г.

По времето на действие на тази разпоредба, нито ЗКПО, нито друг данъчен закон дават определение на управленска дейност. Единствено се споменава в чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, че когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите, разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година. Т.е. управленската дейност се разграничава от дейността по занятие на предприятието.

Липсата на определение за управленска дейност предоставя възможност на данъчно задължените лица сами да преценят за какво се използва превозното средство. Съдържанието на понятието управленска дейност може да се извлече от общоприетия му смисъл и под него да се разбира дейност, която се извършва по силата на дадени пълномощия да се управлява и представлява предприятието. Управленската дейност включва елементи на планиране, организиране, ръководство, координиране и контрол.

Отпадането на разпоредбата за облагане с данък върху разходите на разходите,  свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност е продиктувано и от това, че всъщност без управленска дейност не би съществувало предприятието и тя при всички случаи е дейност пряко свързана с осъществяваната търговска дейност.
 
ЗКПО регламентира облагането с данък върху разходите на документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността на предприятието. И тук възниква въпроса кои точно разходи, извършени от предприятието следва да се определят като представителни разходи. ЗКПО не дава определение за представителни разходи, но пък такова се съдържа в нормата на чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС и следва да се прилага за корпоративното подоходно облагане.

Стоки или услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии (чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС).

Не се смятат за представителни или развлекателни цели организирането на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от предприятието стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност (чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС).

ЗДДС ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за стоките или услугите предназначени за представителни или развлекателни цели (чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС).
 
Най-новото понятие в ЗКПО от ДВ бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 01.01.2016 г. е разходи в натура. Съгласно т. 83 от §1 от ДР на ЗКПО разходи в натура за целите на облагането с данък върху разходите (чл. 204, ал. 1, т. 4) е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 (представителни разходи и социални разходи, предоставени в натура) и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.
 

- ЗДДФЛ