Издаване на протокол по чл. 117 при покупка от италианска фирма на стоки, които остават в Италия

За да се определи дадена стокова доставка като вътреобщностно придобиване и съответно на това основание да е дължим данък от придобиващия е необходимо да е налице вътреобщностно движение на стоката, което да се причисли към въпросната доставка, т.е. стоката да се придвижи физически от територията на една държава членка до територията на друга държава членка. В единия случай закупените от италиански фирми стоки и материали се продават на територията на Италия и за тези доставки условието за наличие на вътреобщностно движение на стоката не е изпълнено. Те не представляват вътреобщностно придобиване за целите на българския ЗДДС, за тях не се дължи данък на основание чл. 84 от ЗДДС и не се издават протоколи по чл. 117 от закона. Тези доставки са вътрешни и облагаеми изцяло по италианското ДДС - законодателство, а за целите на българския ЗДДС представляват доставки с място на изпълнение извън територията на страната на основание чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Условията за възникване на задължение за регистрация по италианското законодателство можете да проверите в интернет страницата на италианската данъчна администрация или чрез италиански данъчен консултант. В Интернет са достъпни и таблици за праговете за задължителна регистрация за целите на ДДС-облагането в отделните държави членки на различните основания. Следва да имате предвид, че в някои държави членки праговото освобождаване за малки предприятия при извършване на облагаеми доставки в страната е валидно само за местни данъчно задължени лица, т.е. прагът за чуждестранни фирми е нула и те подлежат на задължителна регистрация още при първата извършена доставка.
 
Относно стоката, която се закупува в Италия и се продава на гръцки фирми са налице различни хипотези, в зависимост от качеството на доставчика и получателя, както и според условията на доставка, които са договорени за всяка отделна доставка - както за покупките от италианските фирми, така и за продажбите към гръцките. Тук ще се спрем накратко на няколко от тях, тъй като в запитването липсват подробности, които да позволят еднозначното причисляване на доставките към някоя от тях.
 
На първо място следва да отбележим, че ако италианският доставчик не е регистриран за целите на ДДС не е налице ВОП и българската фирма няма задължение за начисляване на данък.
 
На следващо място може да се изследва наличието на тристранна операция, в която българската фирма е посредник, ако италианският доставчик и гръцкият получател са регистрирани за целите на ДДС съответно в Италия и Гърция и са изпълнени всички условия по чл. 15 от ЗДДС.
 
Ако не е налице тристранна операция е възможна и хипотезата, в която доставката от италианската към българската фирма попада в обхвата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и представлява ВОП. За целта е необходимо да са изпълнени следните условия:
- италианският доставчик е регистриран за целите на ДДС;
- българската фирма при придобиването на стоката се е идентифицирала с българския си ДДС-номер пред италианския доставчик;
- движението на стоката от Италия до Гърция, съгласно договорените условия на доставка, се отнася към тази доставка.

В този случай следва да се начисли български данък по ВОП на основание чл. 84 от ЗДДС. Начисляването на български данък не отменя задължението на българската фирма да обложи доставката като ВОП в Гърция, съгласно гръцкото ДДС-законодателство. Ако доставката бъде обложена като ВОП в Гърция, начисленият по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС данък подлежи на корекция. В тази хипотеза доставката от българската към гръцката фирма се явява вътрешна доставка в Гърция и подлежи на облагане съгласно гръцкото ДДС-законодателство.

С уважение:

Нормативна рамка:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>