Издаване на фактури за начислени, но неизплатени лихви

Договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг e освободена доставка на финансова услуга на основание чл. 46, ал 1, т. 1 от ЗДДС. На основание чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за доставки на финансови услуги по чл. 46 фактура може да не се издава, като текстът не предвижда каквито и да било ограничения спрямо качеството на доставчика и/или получателя на услугата. Доставките на финансови услуги, включително отпускането на кредит срещу лихва, за които не е издадена фактура на горното основание, се включват от доставчика в отчета за продажбите по чл. 119 от ЗДДС за данъчния период, в който е настъпило данъчното събитие. Отчетът за продажбите касае единствено и само задълженията по ЗДДС на доставчика, т.е. фирмата заемодател, и няма отношение към заемополучателя.
 
Ако за дължимата лихва по кредита не е издадена фактура на основание чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, заемополучателят няма задължение да декларира получената доставка за целите на ЗДДС. За целите на счетоводната отчетност и за признаване на разхода следва да е налице какъвто и да било друг документ, съдържащ задължителните реквизити на първичен счетоводен документ съгласно чл. 6 от Закона за счетоводството. Този документ може да бъде в частност и лихвен лист. Така документираният разход следва да се счита за документално обоснован и за целите на корпоративното подоходно облагане на основание чл. 10 от ЗКПО. Лихвеният разход се начислява за периода, за който се отнася лихвата, без значение дали е платена.

С уважение: