Издаване на фактури за хонорари, изплащани от канадска фирма

Всяко едно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството следва да спазва изискванията на приложимото счетоводно законодателство. Съгласно изискванията на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. В случай че предприятието влиза в търговско-правни взаимоотношения с друго предприятие, то тогава извършената стопанска операция следва да се документира с първичен счетоводен документ, съдържащ най-малко изискваната по реда на чл. 6, ал. 1 от счетоводният закон информация, а именно:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

Следва да имате предвид че по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за счетоводството, счетоводните документи в предприятията трябва да се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Счетоводният закон допуска същите да се съставят допълнително и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ѝ равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.

От казаното по-горе можем да заключим, че след като Вашето предприятие извършва продажба към друго предприятие, то има задължението да документира извършената стопанска операция, посредством издаването на първичен счетоводен документ, адресиран до външен получател, който документ следва като минимум да съдържа реквизитите, посочени в чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството и при съблюдаване на изискванията на чл. 5, ал. 1 от счетоводния закон.

Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1, но за нея има документи, които я удостоверяват.

Фактът дали първичният счетоводен документ ще носи наименованието фактура, или може да бъде озаглавен по друг начин – договор, протокол, споразумение, разписка, няма да има никакво значение, стига вашето предприятие да спази изискванията за документалната обоснованост на стопанските операции по реда на приложимото счетоводно законодателство.

Видно от поставения втори въпрос, паричните средства, които трябва да постъпят в предприятието по повод осъществените от него продажби към клиенти, в действителност не са платени на самото предприятие, а на друго лице – в случая на физическото лице, което се явява едноличен собственик на капитала на предприятието. В подобна хипотеза така преведените парични средства не подлежат на счетоводно отчитане от страна на предприятието и същото следва да продължава да представя своите вземания от клиента като неуредени. От друга страна самото физическо лице е получило неправомерно суми от канадското предприятие, които според наше мнение подлежат на възстановяване. Нашият съвет е да уведомите клиента на предприятието, че сумите от направените продажби следва да постъпят по разкритата разплащателна сметка на търговеца – ЕООД и по някакъв начин да се споразумеете погрешно преведените суми към физическото лице (посредством системата PayPal), да постъпят по разплащателната сметка на предприятието, за да може вземането по повод направените продажби до момента да бъдат уредени, съобразно принципа на документалната обоснованост.

В този ред на мисли ще си позволим да се върнем отново на отговора по първия въпрос и ще дадем полезен съвет на предприятието, когато документира стопанската операция към своя канадски клиент, в издадения първичен счетоводен документ по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, да впише коректно банковата сметка на предприятието, за да може клиентът да плати своето задължение по посочената банкова сметка.

По отношение на третия въпрос следва да кажем, че в ЗДДС съществуват два основни типа регистрации – доброволна и задължителна. Доколкото доброволната регистрация сама по себе си подсказва, че тя настъпва изцяло по волята на данъчно задълженото лице, според нас вашият въпрос би следвало да е насочен дали за вашето предприятие възниква задължение за регистрация по ЗДДС.    

Съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация. Облагаемият оборот включва данъчните основи на извършваните от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, както и доставките на финансови и застрахователни услуги, когато последните са свързани с основната дейност на лицето. Облагаема доставка за целите на ЗДДС се определя по правилата на чл. 12, ал. 1 от закона, а именно това е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Тоест ако лицето е извършило доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на друга държава, то тази доставка не се счита за облагаема доставка, респективно не формира облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Продажбата на авторски права върху статии се счита за продажба на услуги по реда на данъчния закон, тъй като съгласно чл. 9, ал 2, т. 1 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество (каквото в случая е авторското право върху статията/материала). При доставки на услуги мястото на изпълнение се определя по реда на чл 21 ал 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

В случая след като получателят (купувачът) е предприятие, установено на територията на Канада, то продажбата на авторските права върху статиите и журналистическите материали ще представлява доставка на услуга, с място на изпълнение на територията на Канада. При подобна хипотеза Вашето предприятие не извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, респективно не формира облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

Обръщаме внимание на факта, че тъй като статутът на получателя на услугата определя мястото на изпълнение на доставката е добре да разполагате с доказателства, че получателят на услугата е данъчно задължено лице. Такива доказателства са посочени в Регламент 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 3 от него освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Ето защо с оглед защита на вашите интереси и възможност да докажете статута на получателя ви съветваме да се снабдите с някое от посочените в Регламент 282/2011 доказателства. В случай, че не разполагате с такова доказателство, то може да се приеме, че получателят по доставката ви е данъчно незадължено лице. В този случай мястото на изпълнението на доставките ви ще бъде на територията на страната и с тях ще формирате облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
 
На задължителна регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС подлежат онези предприятия, които са установени на територията на страната и които предоставят услуги по чл 21 ал 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. В конкретната хипотеза Канада не е държава членка на ЕС, поради което за вашето предприятие няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС.

С уважение:

Още за ЗДДС:

Нормативна рамка

ЗСч

ЗДДС