Издаване на фактури и протоколи за транспорт на машини и начисляване на ДДС

Ако при придобиването на машините българската фирма Б се е идентифицирала пред германския доставчик и съответно е извършила придобиването под своя български ДДС-номер, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на територията на България, независимо от това, че стоката не пристига на територията на страната. В този случай фирма Б следва да начисли български ДДС по ВОП, като издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. Като основание за начисляване на данъка в протокола се вписва чл. 84 от ЗДДС. Протоколът се посочва в дневника за продажбите като стандартен протокол за самоначисляване на данък по ВОП, а именно в колони 9, 10, 13 и 15.
 
Правилото на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не въвежда специфичен режим за определяне мястото на облагане на вътреобщностните придобивания и не променя основното правило, според което при ВОП мястото на облагане се намира в държавата членка, в която транспортът на стоката приключва. Независимо че вътреобщностното придобиване подлежи на облагане в България като държава по идентификация на получателя, за българската фирма Б възниква задължение за регистрация и съответно за облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка на получаване на стоката – в случая Франция, когато стойността на осъществените от нея вътреобщностни придобивания с място на изпълнение в тази държава членка за текущата календарна година надхвърли прага за задължителна регистрация, предвиден в нейното ДДС-законодателство. Когато вътреобщностното придобиване е обложено съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, резултатът от прилагането на чл. 62, ал. 2 се коригира по реда, предвиден в чл. 10 от ППЗДДС.


Относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъка, начислен при вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, в закона няма изрична разпоредба, която да ограничава това право. Въпреки това, съществува определен риск при последващ данъчен контрол ползваният данъчен кредит да не бъде признат. НАП застъпва становището, че за начисления български данък в случаите по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС приложение намира специалният режим за корекции съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, конкретно разписан в чл. 10 от ППЗДДС и за този данък не възниква право на данъчен кредит по общия ред на закона.
 
Относно доставката на услуга за отдаване под наем на машините на френската фирма, тази услуга попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение е там, където е установен получателят – в случая това е Франция. За тези доставки българската фирма издава фактури в 5-дневен срок от датата на данъчното събитие по чл. 25, ал. 4 и 5 от закона, без да начислява данък на основание чл. 21, ал. 2 и чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Фактурите се включват в дневника за продажбите в колона 22 и за доставките се подава ВИЕС-декларация.

С уважение:
 

Нормативна рамка:

- ППЗДДС

Вижте ППЗДДС тук >>>

Вижте промените в ППЗДДС тук >>>

Документи:

- Протокол по чл. 117 от ЗДДС

Изгеглете протокола тук >>>

- Фактури

- ВИЕС-декларация