Издаване на фактура и връщане на данъчен кредит за сума, възстановена с извънсъдебна спогодба

За да е налице основание за производителя на електроенергия от ВЕИ да издаде фактура към Енерго-Про Мрежи АД, следва да съществува доставка на стока или услуга, по която производителят на електроенергия от ВЕИ да е доставчик, а Енерго-Про Мрежи АД – получател. В запитването е посочена една единствена доставка – достъп до преносната и разпределителните мрежи, по която производителят на електроенергия е получател и за която Енерго-Про Мрежи АД като доставчик вече е издало фактури. Следователно получената сума не е основание за издаване на фактура от производителя на електроенергия от ВЕИ, тъй като тя не представлява възнаграждение за извършена от него доставка или авансово плащане по бъдеща доставка.
 
С Решение Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР определя временна цена на облагаемата доставка на услугата за достъп до преносната и разпределителните мрежи и с отмяната на това решение се отменя основанието, на което се определя възнаграждението и съответно размерът на данъчната основа на въпросната облагаема доставка. До определянето на окончателни цени за доставката на достъп до преносната и разпределителните мрежи възнаграждението по нея е определено по основание, но не и по размер. След определяне на окончателни цени възнаграждението става определимо по размер и съответно дължимо. В този смисъл възстановяването на суми, представляващи възнаграждение по доставката на услугата за достъп до преносната и разпределителните мрежи, като недължимо платени поради отпаднало основание следва да се документира от доставчика на услугата - Енерго-Про Мрежи АД или чрез анулиране на вече издадените фактури, или с издаване на кредитни известия за намалението на данъчната основа по доставките. Тъй като възстановяването на суми на това основание не е единичен случай би следвало електроразпределителните дружества – доставчици на услугата, да възприемат единна практика за документиране на тези възстановявания за целите на данъка върху добавената стойност, която да отговаря на изискванията на ЗДДС, тъй като получателите по доставките нямат друга законова възможност да коригират ползвания данъчен кредит.
 
Бихме желали да припомним, че на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС лихвите с обезщетителен характер не представляват възнаграждение по доставка и ако такива са претендирани и платени те следва да се документират само с документ, удостоверяващ тяхното плащане, но не и с издаване на данъчен документ.

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>