Фактуриране на приход за използване на контакти и опит

Отчитането на приходи от продажби на вашето предприятие следва да е съобразено с принципните постановки на СС 18 – Приходи, когато възприетата счетоводна база за съставяне на финансови отчети е НСС. Това означава, че приход следва да се признае тогава, когато кумулативно са спазени следните четири изисквания:

- Съществува вероятност предприятието да има икономическа изгода, свързана с конкретната сделка;
- Сумата на прихода може надеждно да се оцени;

- Сумата на разходите, направени или които ще бъдат направени във връзка с конкретната сделка могат да бъдат надеждно оценени;

 

Приходите за всяка сделка да се признават едновременно с извършените за тях разходи.

 

Получаването на парични средства от съответния контрагент не е обвързано с признаването на приходи. Приход от продажба на продукция, стоки и активи (съгласно точка 6.4 от СС 18, изискванията за признаване на приходи от продажбата на продукция и стоки, следва да се прилагат и при продажбата на активи) се признава, когато са изпълнени петте условия, регламентирани в точка 6.1 от СС 18, а именно:

а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките;

б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки;

в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата;

д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.

Когато продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността, сделката не е продажба и приходът не се признава (точка 6.2 от СС 18).

Съответно приход от продажби на услуги се признава в зависимост от етапа на завършеност на услугата, когато са изпълнени четирите условия, регламентирани в точка 7.2 от СС 18, а именно:

а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;

в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;

г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.

Самото формулиране на осъществената стопанска операция в първичния счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, следва да отразява същността на осъществената търговско-правна сделка. Тоест наименованието на продадената стока и/или на извършената услуга, следва честно и вярно да отразява стопанската операция. Единствено в този случай ще бъде спазено не само приложимото българско данъчно законодателство, но съответно ще бъде спазено търговското и счетоводно законодателство. Ето защо вашето предприятие следва добре да изясни за себе си каква стопанска операция извършва – продажба на стока или извършаване на услуга и съответно същата следва да бъде коректно отразена във всички счетоводни документи, носители на счетоводна информация, документиращи търговско-правната сделка – фактура включително и другите съпътстващи документи, които могат да бъдат договор, приемо-предавателен протокол, опис, клиентски листи и т.н.

По наше мнение продажбата на клиентски листи, създадено от самото отчитащо се предприятие представлява продажба на актив - стока, която няма физическа субстанция, въпреки че може да се съдържа във физическа субстанция или носителят им може да има техническа субстанция. Тоест продажба на нематериален актив. Основание да квалифицираме клиентската листа като актив ни дава дефиницията на понятието нематериален актив, дадена в точка 2 от СС 38 – Нематериални активи, чийто стандарт ще бъде приложим при купувача на клиентската листа, ако същият би съставял своите финансови отчети на база НСС (респективно МСС 38 – Нематериални активи, ако възприетата счетоводна база за съставяне и представяне е МСФО).

Ето защо смятаме, че осъществената продажба на клиентстката листа, вътрешно създадена от вашето предприятие, която до момента не е била признавана като нематериален актив (точка 3.4 от СС 38 забранява вътрешно създадените клиентски бази да се признават като нематериален актив), следва при последващата продажба да се разглежда като продажба на нематериален актив и съответно приходът от продажбата да се признае от вашето предприятие, когато са изпълнени изискванията на точка 6.1 от СС 18, които изброихме по-горе.

Имайки предвид, че продажбата на вътрешно създадени клиентски листи е такава стопанска операция, от която предприятието признава само приход, тъй като не е налице отчетна (балансова) стойност на този нематериален актив, брутната сума на прихода ще формира счетоводна печалба, която при равни други условия (тоест не е налице отклонение от данъчното облагане) ще бъде призната и за данъчни цели по реда на ЗКПО.

От гледна точка на ЗДДС продажбата и прехвърляне правата върху нематериално имущество, на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, се разглежда като доставка на услуга. Ето защо при продажбата следва да се съобразите с всички изисквания за доставка на услуги, които ЗДДС регламентира. При доставка на услуги, мястото на изпълнение се определя по правилата на чл. 21. Имайки предвид, че сделката е между две данъчно задължени лица, приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Във вашата конкретна фактическа обстановка предполагам, че това е Великобритания, след като твърдите, че вашият контрагент е фирма от Великобритания, стига тази услуга да не се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от Великобритания, тъй като в противен случай мястото на изпълнение ще бъде там,  където се намира този обект.

При условие, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е Великобритания, на датата на възникване на данъчното събитие, вашето предприятие е освободено от задължението да начисли ДДС, тъй като на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, при доставка на услуги с място на изпълнение извън територията на страната, за доставчика възниква основание за освобождаване от начисляването на ДДС.

Имайки предвид, че ДДС ще бъде дължим на принципа на обърнатото данъчно задължение – тоест от получателя на услугата, издадената от вашето предприятие фактура, на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС следва да се включи във VIES декларацията за съответния данъчен период.

 

С уважение:
 

Христо Досев, д.е.с.
 

 

Осчетоводяване на излишък от земеделска продукция