Фактуриране на авансово платен международен транспорт

Според изложената във въпроса фактическа обстановка, дружество регистрирано в България по ЗДДС, продава на дружество регистрирано в Чехия по ЗДДС влекач, като се задължава да извърши и транспорта на въпросния влекач, като за транспортната услуга българското дружество е получило вече възнаграждението си авансово. Въпросите, които са възникнали при тази фактическа обстановка, касаят предимно документирането и данъчното третиране на заплатената авансово услуга по международен транспорт. Първият въпрос, който възниква, е следва ли тази услуга да се издава отделна фактура и тя следва да се включи във фактурата за доставка на ремаркето? Тоест следва ли полученият аванс в размер на 2000 евро да се включи в данъчната основа за основната доставка на влекача или за въпросната сума следва да се издаде отделна фактура за извършена транспортна услуга в рамките на ЕС?
 
В случая, според мен, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС. Съгласно въпросната разпоредба, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Поради това, от изключителна важност в случая е основната доставка да бъде правилно определена. Критериите за това следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. В случай че тази доставка представлява самостоен интерес за клиента и плащането за нея не е определено общо с основната доставка, то ще се разглеждат отделни доставки. Когато една доставка представлява едно цяло от икономическа гледна точка, макар и състояща се от отделни елементи, то тя не следва изкуствено да се раздробява и следва да се разглежда като единна самостоятелна доставка. Приемането на противното би довело до нарушаване функционирането на системата на данъка върху добавената стойност.
 
В случая според мен очевидно има една основна доставка, тази на ремаркето и една съпътстваща доставка, а именно транспортната услуга. Транспортната услуга от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение.
   
В такъв случай, ако цената по доставката е определена общо или, както е посочено в запитването, при условия на доставка CPT, тоест транспорт включен до ...., като е посочена обща стойност на стоката - 17000 евро, то действително следва да се издаде само една фактура, както за продажбата на ремаркето, така и за осъществения транспорт. Тогава естествено и за двете доставки е приложим чл 53 от ЗДДС. 
 
Ако обаче в писмен договор или в друг документ, сключен между страните, е определена самостоятелна цена за транспорта на ремаркето до Чехия, отделно от неговата цена на придобиване, тогава много е вероятно транспортната услуга да бъде третирана по различен ред от този на доставката на ремаркето. Или по аргумент на противното на чл. 128 от ЗДДС трябва да се има предвид, че ако за всяка отделна дейност е договорено отделно възнаграждение, то в този случай са налице отделни доставки със съответстващото им данъчно третиране по ЗДДС.
 
В такъв случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз или извън него и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Тоест ако чешкото дружество е данъчно задължено лице по ДДС в Чехия, то мястото на изпълнение на транспортната услуга е Чехия.

За доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. За доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В тези случаи като основание за неначисляване на данъка в издаваната фактура се посочва "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".

Във връзка с чл 113 от ЗДДС за извършени доставки с място на изпълнение извън територията на страната, дружеството доставчик е длъжно да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от закона. В тази връзка по-конкретно следва да се има предвид разпоредбата на ал. 4, съгласно която, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва "обратно начисляване", както и основанието за това. Издадената фактура се описва в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че когато се осъществяват доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка, за дружеството възниква задължение за подаване на VIES-декларация за съответния данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.

Относно авансовото плащане за предстоящото извършване на транспорта, според мен е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тоест за полученият аванс следва да се издаде фактура, като се спазват горепосочените норми за документиране.
 
В заключение обаче пак искам да изтъкна, че във вашият случай най-логично е да се приложи разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС и съответно да се издаде една фактура и за доставката на ремаркето и за извършеният транспорт.

Начисляване на ДДС при продажба на ремонтиран катастрофирал автомобил

 

Данъчно облагане на отдаване под наем на автомобили и на трансфери от летища