Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Оформяне на захранване на каса от собственика на фирма

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 11 Май 2021 favorite
Въпрос:

Има салдо по разчета на собственика на фирма, занимаваща се с услуги, за 2020 г. Няма никакъв документ за дадените пари от собственика, само ПКО захранване на каса със сума от 11300,00 лв. Колега твърди че по чл. 134 от ТЗ може да се направи парична вноска на собственика за финансиране на фирмата, но не го е направил и един РКО за върната сума от 1280,00 лв. към 31.12.2020 г. , и така салдото остава за 2021 г. в размер на 10020,00 лв. и от тук се създават неточностите. Дали това да се оформи като парична вноска по ТЗ чл. 134 за подпомагане на финансово състояние на фирмата или да се оформи като заем, даден от управителя? И в двата варианта, мисля, че следва фирмата да изплати лихви на собственика като приход и той в следваща година при връщане на тази сума трябва да я декларира с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?


Отговор:
Съгласно чл. 134, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви.

Допълнителните парични вноски са един прост и удобен начин за финансиране на дружеството от неговите съдружници, като в повечето случаи се договаря за вноските дружеството да не дължи лихви. За данъчни цели в административната практика на НАП се приема, че допълнителните парични вноски, когато са предоставени безлихвено или с лихвен процент, който се отличава от пазарните нива, попадат в обхвата на чл. 16 от ЗКПО, но не подлежат на регулация и не следва да бъдат обект на санкция поради особения характер на тези вноски и предвид факта, че те не са извършени в резултат на свободната воля на всеки съдружник. Предвид разписаната в ТЗ процедура е възможно в някои случаи за някои от съдружниците вноските да нямат доброволен характер.

Допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ попадат в обхвата на ЗОПБ и когато размерът им съгласно едно решение на общото събрание или едноличния собственик на капитала превишава сумата от 10 000 лв., те следва да бъдат предоставени и върнати по банков път. Другият вариант е да се вземат няколко решения за суми до 10 000 лв., платими в брой.

В конкретния случай е най-добре да обсъдите ситуацията с едноличния собственик на капитала и да установите от къде произхожда салдото. Ако това са парични средства, предоставени от собственика с цел финансиране оперативната дейност на дружеството поради липса на парични средства, най-удачният вариант би бил да се оформят допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ. Напомняме, че вноските не се отразяват на капитала на дружеството и подлежат на връщане, т.е. за счетоводни цели те се отчитат като задължение на дружеството към едноличния собственик, а не в собствения капитал, каквато погрешна практика съществуваше преди години.

Ако все пак се спрете на варианта „заем с лихва", следва да имате предвид, че за данъчни цели следва задължително да определите пазарна лихва. Начисленият и неизплатен към 31.12. на годината лихвен разход е данъчно непризнат на основание чл. 42 от ЗКПО и подлежи на регулиране.
 
С уважение:


Нормативна рамка

ТЗ

ЗОПБ

ЗКПО

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x