Документиране на нощувки в къща за гости, при положение че собственикъм не е търговец

Съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище. Също така на основание чл. 117, ал. 5 от същия закон за всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно § 1, т. 69 от допълнителните разпоредби на Закона за туризма основни туристически услуги са настаняване, хранене и транспортиране. Т.е. продажбата на туристически услуги по настаняване в къща за гости изисква задължително издаване на фискален бон.

До същия извод се стига и съгласно нормите на чл. 3 от от НАРЕДБА № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Фискалният бон e хартиен документ, регистриращ продажба, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

Изключенията от изискването за издаване на фискална касова бележка са регламентирани в чл. 4 от Наредбата, като в т. 6 е посочена дейността на наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения. Дейността по предоставяне на нощувки в къща за гости, регистрирана по ЗТ не може да се отнесе към дейност на наемодател - физическо лице.

За получените суми по банков път се издава фактура, като това не е задължително в случаите когато са получени от данъчно незадължено физическо лице на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

Кръга на задължително осигурените лица е регламентиран в чл. 4 от Кодекса за социално осигурявне (КСО). Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на основанието за осигуряване. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО, и продължава до прекратяването ѝ. За да възникне основание за осигуряване следва да е налице упражняване на лична трудова дейност. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категория е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл.1, ал. 5, т. 2 от Наредбата за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация се считат тези, които подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци.

Задължението за осигуряване за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Осигурителните вноски са изцяло за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат и на задължително здравно осигуряване, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния и по голям от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността, съгласно справката към годишната данъчна декларация.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. В ЗЗО липсва подобен текст, т.е. здравноосигурителни вноски се дължат и от пенсионирани лица, упражняващи патентна дейност.