Деклариране на пусната в експлоатация електронна автомобилна везна във връзка с облагане по ЗМДТ

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Предполагаме, че в случая е без съмнение, че за поземления имот, върху който е изграден кантарът, е дължим данък по чл. 10 от ЗМДТ и въпросът е относно дължимостта на данък за кантарното съоръжение или по-конкретно дали така изграденото съоръжение представлява „сграда“ и на това основание е облагаемо с данък по чл. 10 от ЗМДТ.

В ЗМДТ няма самостоятелно определение за понятието „сграда“. Доскоро такова не съществуваше и в никой друг нормативен акт и при тълкуване на понятието НАП изхождаше от общоприетия смисъл на думата. С подробностите по това тълкуване можете да се запознаете в становище на НАП изх. № 2_249/23.03.2017г.

От началото на 2021 г. в Закона за кадастъра и имотния регистър е въведено определение за „сграда“ и съгласно §1, т. 1б от ДР на ЗКИР „сграда" или „постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.

Съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно т. 80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Във въпроса е описано, че кантарната кабина е тип „контейнер“ и предполагаме, че става въпрос за преместваем обект по смисъла на горецитираното определение, т.е. обект, който не е трайно прикрепен към земята, не се счита за сграда и съответно не подлежи на облагане с данък по чл. 10 от ЗМДТ.