Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК при апорт на недвижим имот

Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Непаричната вноска (апорт) в капитала на търговски дружества е изрично посочена в разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Във всички изброени в чл. 264, ал. 1 от ДОПК сделки, отнасящи се до недвижими имоти, се изисква представяне на декларация от прехвърлителя/ учредителя за липса на задължения и удостоверение за данъчна оценка на имота.

Образецът на декларацията е утвърден от министъра на финансите и министъра на правосъдието на основание чл. 264, ал. 3 от ДОПК. Декларацията се попълва в два екземпляра, от които един за нотариуса и един за службата по вписвания.

Когато прехвърлителят/ учредителят е физическо лице декларира, че лично няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Когато прехвърлителят/ учредителят е предприятие, представляващият предприятието декларира, че то няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Когато прехвърлителят/ учредителят е едноличен търговец, физическото лице декларира, че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

За декларирането на неверни данни в декларацията по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК се носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК).

Съгласно чл. 313, ал. 1 от НК, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Съгласно чл. 313, ал. 2 от НК, когато горното деяние е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

Документи:

-  Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК

Изтеглете декларацията тук >>>