ДДС върху държавни такси и разходи, внесени от едно ЮЛ за сметка на друго ЮЛ

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС сумите платени (или по скоро възстановени) на доставчика  за покриване на  извършените  разходи от името и за сметка на получателя, когато са посочени изрично в счетоводството на доставчика не се включват в данъчната основа на доставката. Доставчикът обаче трябва да разполага с доказателства за действителния размер на тези суми и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
В конкретния случай фирмата ще трябва да издаде фактура с начислен дължим данък върху цената на самата услуга, извършена от нея, т.е. само на работата, която тя е извършила относно подготовката на необходимите документи и попълването на съответните формуляри при извършването на регистрацията.
Платените в случая държавни и нотариални такси, както и евентуално таксите за лицензирани преводи, които са от името и за сметка на съответния клиент няма да бъдат предмет на данъчно облагане и за тях няма да се издаде данъчна фактура. За тази цел предварително трябва да е договорено, че тези суми няма да са част от възнаграждението за извършената услуга. В този смисъл те могат да се отразят само през разчетните сметки на дружеството, като по тях няма да възникнат никакви приходи и разходи за доставчика на услугата. Тези суми в последствие ще се явят директно като разходи при юридическото лице, за което е направена съответната регистрация, респективно получателя на услугата. Това на практика ще се получи, като още при плащането на сумите, в съответните издадени документи (квитанции и сметки), бъдат вписани данните на крайния получател и по този начин се избегне коментираното повторно фактуриране.